Корупцията в страните от ЕС се е влошила за втора поредна година, според годишния индекс, публикуван във вторник. Според него Унгария е най-зле представящата се държава в блока, а водещи икономики като Франция и Германия също отбелязват спад.
Transparency International (TI), която съставя Индекса за възприятие на корупцията, съобщи, че от общо 180 изследвани държави около една четвърт са достигнали най-ниския си резултат, откакто НПО-то започна да използва настоящата си методология през 2012 г.
Индексът на TI измерва възприятието за корупция в публичния сектор според 13 различни източника на данни, включително Световната банка и частни консултантски фирми. Държавите и териториите се оценяват по скала от 0 („силно корумпирана“) до 100 („много чиста“).
Средният резултат за Западна Европа и ЕС тази година е 64, което е спад от 65 през миналата година. Преди 2023 г. този резултат не бе намалявал в продължение на десетилетие. Способността на Европа да се бори с корупцията е недостатъчна, което възпрепятства реакцията на блока към предизвикателства като климатичната криза, ерозията на върховенството на закона и претоварването на публичните услуги, се посочва в тазгодишния доклад.
От известно време законови пропуски, слабо прилагане на разпоредбите и липса на ресурси пречат на страните от ЕС да се справят ефективно с корупцията, заявиха анализаторите на TI за Европа.
„Но сега някои правителства отиват още по-далеч – подкопават или политизират антикорупционните рамки и позволяват ерозията на върховенството на закона“, написаха те във вторник.
На дъното на класацията за Западна Европа и ЕС е Унгария с резултат 41 – с една точка по-ниско от миналата година.
България, Румъния и Малта също са сред страните с най-ниски резултати в региона, а Словакия бе посочена като държава, която трябва да се наблюдава, след като резултатът ѝ спадна с пет пункта до 49 през първата пълна година от управлението на премиера Роберт Фицо.
TI също така отбеляза, че Франция е загубила четири пункта, достигайки 67, а Германия – три пункта, до 75. Спадът в тези страни се дължи отчасти на влиянието на корпоративните лобисти върху климатичната политика и действията.
„Два от най-големите проблеми пред човечеството са тясно свързани: корупцията и климатичната криза“, заяви TI в предговора към тазгодишния индекс.
Липсата на адекватна прозрачност и механизми за отчетност увеличава риска от злоупотреби или отклоняване на климатични фондове, а конфликти на интереси сред политици и лобиране от страна на замърсяващи индустрии са повод за безпокойство, се посочва в доклада.
Глобалният среден резултат остава непроменен от 2023 г. – 43, като повече от две трети от държавите получават под 50 точки.
Най-високи резултати в света постигат Дания – със 90 точки за седма поредна година, Финландия – с 88, и Сингапур – с 84. Южен Судан получава едва 8 точки, измествайки Сомалия с една точка и ставайки най-зле представящата се държава за тази година.
Източник: Euronews
