Венеция е един от най-забележителните и уникални градове в света. Разположен в лагуната на Адриатическо море, той е известен със своите канали, гондоли и великолепна архитектура. Но един от най-често задаваните въпроси за Венеция е: „Защо сградите там не потъват във водата?“ Отговорът на този въпрос е свързан с гениалното инженерство, използвано при изграждането на града.
Как Венеция е построена върху водата?
Венеция е изградена върху група от 118 малки острова, свързани чрез над 400 моста. Въпреки че изглежда сякаш сградите плават върху водата, те всъщност са построени върху стабилни основи, направени от дървени колове, забити в дъното на лагуната.
Основният проблем при строителството в този регион е, че почвата под водата е мека и нестабилна, съставена предимно от тиня и глина. За да се преодолее това, венецианците използвали иновативен метод на строителство, който се е запазил в продължение на векове.
Ключът към стабилността на сградите във Венеция се крие в дървените колове, направени основно от лиственица и дъб. Тези два вида дървесина, са известни със своята здравина и устойчивост на влага. Тези колове били транспортирани от планинските райони на Северна Италия и Централна Европа. След като колоните били забити в земята, са ги подреждали плътно един до друг, създавайки стабилна основа. С течение на времето дървото, което обикновено би изгнило, останало под водата без достъп до кислород. Това предотвратило процеса на разлагане, като в същото време дървото се втвърдило от минералите във водата, превръщайки се почти в камък. Над дървените основи били поставяни хоризонтални дървени греди, а върху тях, каменни основи, обикновено от варовик или тухли. Върху тази стабилна платформа били изграждани самите сгради.
Как сградите устояват на времето?
Въпреки че основите са стабилни, Венеция все пак е изправена пред предизвикателството на естественото потъване. Този феномен е известен като „акуа алтa“ в превод, висока вода. Основните фактори, които допринасят за това, са:
- Изкуственото източване на подпочвените води – През 20-ти век индустриализацията и добивът на вода от подземните слоеве доведоха до ускорено потъване на града. Това принуди властите да спрат тези дейности през 1970-те години.
- Естественият процес на потъване – Земната кора в района потъва с около 1-2 мм годишно. Това е естествен геологически процес, но с течение на времето може да представлява сериозен проблем.
- Покачване на морското равнище – Глобалното затопляне и топенето на ледниците допринасят за постепенното покачване на водното ниво в Адриатическо море, което увеличава риска от наводнения.
Съвременни мерки за опазване на Венеция
За да се защити Венеция от наводнения и потъване, през последните десетилетия бяха разработени мащабни проекти. Един от най-значимите е проектът MOSE (Modulo Sperimentale Elettromeccanico), който представлява система от подвижни бариери, разположени на входовете на лагуната. Те могат да се вдигат при високи приливи, за да предпазят града от наводнения.
Провеждат се и реставрационни дейности на историческите сгради и канали, за да се укрепят основите и да се намали въздействието на времето и природните процеси.
Венеция е чудо на инженерната мисъл и символ на устойчивостта на човечеството. Градът е изграден върху уникална система от дървени колове, която му позволява да устои на климатични и екологични промени. Въпреки че градът е изправен пред предизвикателства като покачване на морското равнище и естественото потъване, модерните технологии и инженерни решения дават надежда, че Венеция ще продължи да съществува и да привлича милиони туристи от цял свят.
