За сурова символика този юбилеен уикенд ще бъде трудно да победим златния щатски треньор.
Това прословуто неудобно превозно средство ще бъде церемониалният център на кулминацията на юбилейния уикенд – конкурсът, който ще премине по маршрута на коронацията от Уестминстърското абатство до Бъкингамския дворец в неделя.
С тегло от четири тона, богато издълбан и луксозно позлатен, 250-годишният треньор напомня за отдавна отминали богатства и слава, за някогашното господство на Великобритания над океаните и континентите.
Кралицата се качи в него на сватбата си и на коронацията си, на десетки държавни откривания на парламента и в своите сребърни и златни юбилейни шествия. Но този юбилей ще е празен.
Нарисуван от осем коня Windsor Grey, единствената причина да се взираме в него ще бъдат неговите великолепни резби и кадри от кинохрониката от коронацията, които ще бъдат прожектирани върху прозорците му. Както при толкова голяма част от тази юбилейна година, кралицата ще бъде невидима.
През 1977 г., годината на нейния сребърен юбилей, тя посети 36 различни окръга на Обединеното кралство, както и девет държави от Британската общност.
Четвърт век по-късно национални и международни турнета отбелязват нейния Златен юбилей. Десетилетие по-късно, през 2012 г., международното пътуване беше оставено на други членове на кралското семейство, докато кралицата обиколи Обединеното кралство.
Тази година е много различна. Всичко, което дворецът ще каже, е, че кралицата се „надява“ да присъства на различните церемонии и тържества, които се провеждат в нейна чест.
Проблемите с мобилността, които сега я притесняват след дълъг живот на дейност, изключват участието в повечето събития. И тя почти не се е виждала публично през последните шест месеца.
Когато кралицата бъде видяна на целия този юбилей, това ще бъде предимно на балкона на Бъкингамския дворец.
Ще бъдете трудно да намерите някой, който да се съжалява за нейното отсъствие от тържествата; за повече от седем десетилетия служба тя е дала толкова много.
Нейното няма да е единственото забележително отсъствие; съпругът й принц Филип, който тихо я подкрепяше през цялото й управление, си отиде. Това е първата голяма кралска церемония, която се случва без него.
Принц Андрю, опетнен от приятелството си с осъден сексуален престъпник и последвалите съдебни битки, няма да бъде видян до майка си на балкона на двореца. Нито пък принц Хари, който драматично замина за САЩ преди няколко години. Вместо това отпред и в центъра ще бъдат нейният син и наследник.
Принц Чарлз беше най-старшият член на кралското семейство в Кенотафа в Лондон в неделя за възпоменание в края на миналата година.
Принц Чарлз беше този, който оглави Кралската служба на Маунди през април, една от най-старите кралско-религиозни церемонии, когато по традиция монархът дава пари на нуждаещите се.
И именно принц Чарлз прочете речта на кралицата на държавното откриване на парламента по-рано този месец.
През последните шест месеца три от големите церемонии на монархията – военни, религиозни и конституционни – бяха водени от принца на Уелс.
По възможно най-британския начин – недеклариран, неписан и неизказан – преходът започна.
Сребърният юбилей от 1977 г. беше шанс за пауза, с голяма част от предстоящото царуване, за да погледнем назад и напред. Златният юбилей за 2002 г. беше нулиране след бурно хвърлено десетилетие на скандали, разводи и погрешни стъпки.
През 2012 г. диамантеният юбилей беше препотвърждаване на мястото на кралицата в привързаността на нацията.
Този платинен юбилей ще бъде различен. Защото това е сбогом.
Не и за самата кралица. Според запознати тя е в добро здраве, освен заради проблемите си с подвижността. Нито на кралицата като суверен. Няма предположения за някаква формална промяна в конституционната роля.
Но този уикенд е сбогом на седемте десетилетия на обществена служба на нацията, на присъствието й на официалните събития всяка година, които бележат обществената сфера.
Връщането към държавните церемонии изглежда малко вероятно. Когато кралицата се вижда сега, това е на събития, които са по-близо до личните й привързаности, отколкото до обществените й задължения.
Една ера е към своя край. И с този юбилей нацията има шанс да го отбележи с тържество и с благодарност.
