Ползването на устройства с екрани от най-малките става все по-често сещано, но експерти предупреждават, че на толкова ранна възраст то може да има значими необратими негативни последици за емоционалното здраве на децата.
В поседнете няколко години, децата са заобиколени от екрани, понякога се научават да ги ползват дори преди да проговорят с изречения. Част от причината е, че самите родители ползват все повече дигитални устройства, а това става лесен начин да се успокоят децата. В краткосрочен аспект това може и да има ефект, но според нарастващия брой изследвания, то може значително да забави емоционалното развитие на децата и да доведе до дългосрочни поведенчески и емоционални проблеми, които имат потенциал да са необратими.
„Контролът над емоциите или емоционалната регулация се подобрява с възрастта чрез социално общуване с останалите. Екраните ограничават възможностите за видовете интеракция, нужни за развиването на емоционална регулация.“ Казва д-р Майкъл Найджъл, професор по детско и младежко развитие.
В последното изследване, международен екип проучва как ползването на устройствата като „дигитални биберони“ или като начин да се успокои дете, което изпитва силни, особено негативни емоции, може да повлияе върху неговото емоционално развитие.
Резултатите показват, че децата, които често получават устройства, когато са разстроени, имат намалени умения за управление на гнева и повече проблеми, касаещи емоционалната регулация. Това е именно способността да не се поддаваш на емоцията, която изпитваш, а да съумееш да я управляваш, както и себе си в съответния момент.
„Показваме, че ако родителите редовно предлагат дигитално устройство на детето си, за да го успокоят или да спрат емоционална сцена, детето няма да се научи да регулира емоциите си.“ казва д-р Вероника Конок, основен автор на изследването.
Негативното влияние на ежедневната употреба на екрани обаче не се ограничава само до ползването им за дигитални биберони.
Ранният достъп до устройва като цяло е силно притеснителен за експерти от областта и професионалисти, работещи с деца.
Открива се и връзка между т.нар. Ранно излагане на екрани, (за повече от 4 часа на ден) и прояви на „подобно на аутистично поведение“ у децата. Така, децата, които прекарват повече време във виртуалния свят, отколкото в реалния са в по-голям риск от затруднено развитие на своите емоционални умения и способност за емоционална регулация, което наподобява аутистично поведение.
Такива симптоми не са постоянни, както при децата, страдащи от състояния свързани с аутистичния спектър и ще започнат да отшумяват, след като се прекъсне употребата на екрани и децата получат повече възможности за общуване лице в лице.
Не е ясно колко е „безопасното“ време за ползване на екрани, но има ясни симптоми, които са поводи за притеснения и незабавна реакция. Например, ако детето прояви поведенчески проблеми, ако не може да поддържа контакт очи в очи, ако има затруднения в говора, не може да спи добре, по-често проявява импулсивно поведение или се затруднява да общува с другите деца.
Според Найджъл, сигурно е само, че децата трябва да прекарват повече време с истински хора, отколкото с екрани.
Нужно е и родителите да са проактивни при намаляването на употребата на екрани, като дадат личен пример и обособят места и ситуации, при които да не се употребяват екрани, както и да насърчават спортуването, играта с другите и прекарването на време навън.
Според все по-ясно оформящото се мнение сред експертите, децата до 2 години изобщо не трябва да се докосват до екрани, между 2 и 5 могат да ползват екран около 1 час на ден и то заедно с възрастен, а между 5 и 17 години не трябва да ползват екран повече от 2 часа на ден, като се изключват дейностите, свързани с учене или подготовка на проекти за училище. Според Найджъл, за да се избегне риск от развитие на тревожност, депресия или състояния на самонараняване, поне до 16 годишна възраст достъпът до социални медии трябва да бъде ограничен и под контрола на възрастен.
Източник: Euronews
