Надпреварата между Доналд Тръмп и Камала Харис е толкова напрегната, че никой не може да прогнозира крайния резултат, но причина за това отчасти е и избирателната система в САЩ. Несъмнено, американският президент има огромно влияние върху глобални процеси, които засягат и Европа, а кандидатът, спечелил най-голям брой гласове не е задължително да спечели и изброите. Това е така, защото между избирателите и президента стои една друга институция: Електоралната колегия. Как работи тя?
Електоралната колегия е група от хора, наречени електори, които представляват 50-те щата. Те са тези, които реално избират президента и се излъчват от щатите на базата на това кой печели изброите в съответния щат.
Има 538 електори, колкото са сенаторите (100 души, по двама от щат) и конгресмените (435 души, пропорционално на населението на всеки щат), плюс още трима допълнителни представили за столицата.
Всеки щат излъчва електори на базата на това колко конгресмени излъчва, спрямо населението. По-населените щати имат повече електори – например Калифорния има 54 електори, а Уайоминг има трима.
Електорите се излъчват на базата на това кой печели изборите в съответния щат и макар те да имат свободата да гласуват „по съвест“ тяхната роля е по-скоро представителна и те гласуват за кандидата на партията, която ги е излъчила.
Например, партията, която спечели изборите в Калифорния, ще излъчи 54-ма електори и ще се очаква всички те да гласуват за кандидатът на същата партия.
Сега, а и обичайно, в САЩ има две основни партии – Демократическата и Републиканската. Повечето щати имат история на победи на една от двете партии и то със значителна разлика, така че те се считат за „сини“ или „червени“ по подразбиране и не се очаква да гласуват по друг начин. Остават обаче няколко щата, които са т. нар. „колебаещи се“, които не гласуват твърдо за една от двете партии и така не е ясно коя партия ще вземе техните електори, което от своя страна променя и вота за президент.
При всеки избори има 6-7 такива щата, като сега те са Пенсилвания, Мичиган, Уисконсин, Невада, Аризона и Джорджия. На сегашните избори, Северна Каролина и Флорида също може да се окажат с различен от очаквания вот.
Така, едва няколко щата и по-конкретно около 100 хиляди души могат да решат кой да бъде президент. Ситуацията се усложнява и от друга особеност на вота в САЩ – всички, освен два щата, Мейн и Небраска, които имат по трима електори, ползват формата „победителят взима всичко“, тоест който спечели популярния вот, печели правото да излъчи всички електори, независимо от разликата. Така може да се окаже, че поради разпределението на Електоралната колегия, общият брой гласували за даден кандидат, дори да са над 50 %, не са достатъчни, за да спечели той. Това се случва при победата на Джордж Буш през 2000 г., когато той печели с 500 хиляди по-малко гласове от Ал Гор, като и при победата на Тръмп от 2016 г., когато той печели с 3 милиона по-малко гласове от Клинтън.
Така, Републиканската партия успява да спечели популярния вот само веднъж през 21 век, но излъчва трима президенти.
Защо системата е толкова несправедлива на пръв поглед?
При създаването на Конституцията на САЩ, през 1787 г., за основателите на държавата било от съществено значение как се избират президентът и вицепрезидентът.
Младата държава води война за независимост от Британската монархия и те се притесняват, да не дадат твърде много еднолична власт на най-важните личности в страната.
Според историците, те също не вярвали особено на пряката демокрация и търсели начин да балансират интересите на отделните щати. Някои искали президентът да се избира от Конгреса, а други – да бъде независим от него. Накрая бил постигнат компромис с Електоралната колегия, която по същество представлява щатите.
През 1800 г. се получил равен резултат, като трябвало Конгресът да реши изборите чрез вот и така се стига до 12-тата поправка в Конституцията от 1804 г., която създава сегашната система и избягва равенство на електорите.
Така, днес американският президент се избира по система, създадена преди повече от 200 години, при съвсем различни от днешните обстоятелства, които разбира се никой тогава не е могъл да предвиди.
Тази система не е особено популярна и сред самите американци, но има малка до никаква вероятност тя да се промени, тъй като това ще изисква нова поправка на Конституцията, а за такава са нужни две трети мнозинство и в двете камари. Можем да предположим, че в днешния разделен свят, това е твърде невероятна перспектива.
На щатско ниво обаче има развитие, като няколко щата участват в инициативата „Междущатски пакт за национален обществен вот“, което е споразумение, според което те ще дадат гласовете на електорите си на този, който спечели общия вот, независимо от щатския вот. Това обаче ще може да се случи едва когато достатъчно щати се присъденият и стане законно.
Източник: Euronews
