29 апр. 2024

Теодора Илиева

Как да избегнем дезинформация относно изборите


Как да избегнем дезинформация относно изборите

През тази година има най-много избори в историята на света, поне 64 страни ще гласуват, сред които Индия, САЩ и Европейския съюз. В България също ще се проведе пореден избор, а както знаем, фалшивата информация преди избори винаги е повече от обичайното.

Хората не сме роботи и не е невъзможно дори най-добре запознатите сред нас да станат жертва на дезинформация, а по време на избори, тя идва под най-различни форми.

Може да попаднете на слухове относно партиите или определени кандидати както онлайн, така и сред приятели; може да научите за злонамерени личности, желаещи да повлияят избора; може да се сблъскате и с дийпфейк материали – видеа и снимки, които са модифицирани, за да представят политически или публична и личности в лоша светлина.

Дезинформацията често се представя като „обикновени“ новини – статии, постове, снимки.

Тогава как да избегнем фалшивите новини?

Най-големите три източника на дезинформация по време на избори са самите политици, което едва ли е изненада, хората и организациите, които биха имали финансова изгода от разпространението на фалшиви новини, както и самите ние.

Трябва да правим разлика между дезинформация – нещо, което не е вярно и мисинформация – нещо, в което има зрънце истина, но заключенията се „извъртат“ за да получим определен ефект.

„Мисинформацията често идва от самите политически елити.“ казва Йотим Офир, професор по комуникация. „Виждали сме го в САЩ, повечето мисинформация относно изборите през 2020 г. дойде от самия Тръмп и Републиканската партия.“

Може да попаднете  и на мисинформация от страна на медии, уебсайтове и подкастове. Често сами разпространяваме новини, за които не сме сигурни, че са истина сред близките си.

„Понякога виждаме статия, изненадваща, емоционална и искаме да я споделим с другите.“ казва Офир. „Искаме да чуем какво нашите приятели мислят за нея. Понякога заглавието е толкова завладяващо, че дори не отваряме статията преди да я споделим.“

Един от основните начини за избягване на фалшиви новини е критичното мислене. Това не значи критика. Означава да знаем кой е източникът на информацията, както и да съдим за нея разумно. Ако е прекалено хубаво, за да е истина, или ако е прекалено лошо, ако някой твърди нещо такова за политическия си опонент, тогава е полезно да помислим преди да формираме мнението си и да го споделяме, а може да се посъветваме и с експерти.

„Цинизъм е когато започнеш да смяташ, че всички лъжат и не може да се вярва на никого.“ смята Офир. „Някои от нас приеха такава позиция през последните години и за мен това е много опасно място за демокрацията.“

Освен да разчитаме на личните си способности да преценяваме, е нужно да обърнем внимание на източника.

Според експерти, не е правилно да слушаме само какво казват кандидатите или техни поддръжници или критици, а е нужно да проследяваме и информация от утвърдени източници и да избягваме медии, които са с подчертани политически пристрастия.

Известна субективност има от страна на всички медии, затова трябва да потърсим такива, които не получават политически дивиденти от информацията, която разпространяват. Същото е валидно и за НПО-уебсайтове.

Независимо от избора на медии, проверката на фактите е задължителна. Често някои факти служат за „прах в очите“, за да ни разсеят от по-съществен проблем, но в много случаи са направо измислени или подбрани с цел да прокарат определен наратив. Проверката на голяма част от информацията, която достига до нас на ежедневна база е лесна, а за да ни лъжат по-трудно, трябва да свикнем да проверяваме всичко, което достига до нас и може да повлияе върху мнението ни, включително и това, за което сме „сигурни, че е така“. Понякога забравяме.

На последно място, но не по важност, е доверието в експертите.

„В днешно време хората проявят склонност сами да си проучат, което е ценно, но може да доведе до много объркване и дори до мисинформация“ казва Офир.  „Повечето хора не могат да разбират сложни проблеми, сложно законодателство или комплексни политически процеси.“

Затова са ни нужни медиатори, като медиите и самите журналисти служат като такива, проверяват информацията, обобщават я и я представят на масовата публика по обективен и разбираем начин. В последните години има спад в доверието към медиите, но една част от тях си остават най-доброят начин за предаване събитията към обществото и трябва да им обръщаме внимание.

Дезинформацията често води до поляризация на мнения, така че е полезно да поддържаме умереност в мненията и да се въздържаме да демонизираме другата страна.

Дори ако не сме съгласни с дадена позиция, все пак трябва да приемем, че тя съществува в политическото пространство и няма как да я отхвърлим напълно като такава.

„Щом загубиш толерантност към другата страна, отваряш вратата за мисинформация, защото другата страна е зло; ако другата страна е нелегитимна, тогава всичко, което чуя за тях, ще има смисъл за мен.“ казва Офир.

„Трябва да избягваме да губим основното уважение към легитимността на другата страна. Няма нужда да се съгласяваш с нея, но има нужда да я приемеш като съществуваща…което също намалява податливостта на мисинформация.“ смята Офир.

Източник: Euronews

, ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *