Женският бокс на Олимпиадата в Париж и вниманието, което получиха две боксьорки само подчертава колко е чувствителна темата за критериите за участие в женско спортно състезание. Как се определя дали една жена отговаря на критериите и защо има такива?
Когато стане дума за пол, е много лесно да се премине границата между удостоверяване, че дадена спортистка може да се състезава с останалите без нечестно предимство и унижение на въпросната. Например, на Олимпиадата от 1960 г. правят изключително унизителни визуални прегледи, за да потвърдят пола на даден спортист.
Съвременните правила съществуват от 2009 г. насам, но търпят промени и трансформации и не могат да се нарекат стандарт.
През 2009 г. южноафриканската бегачка на 800 метра Кастер Семеня печели златото в световни шампионати и става звезда. Тя е олимпийски шампион на 800 метра през 2012 г. и 2016 г., но вече не може да участва в състезания, ако не намали нивата си на тестостерон. Това е повод за съдебен спор, касаещ човешките права, който продължава до днес, но и слага началото на същестуването на донякъде обективни критерии за участие в женско спортно състезание.
Основният начин за определяне дали една жена спортистка може да се състезава с другите жени, са нивата на тестостерон. Не хромозомите, както се твърдеше за боксьорската Имане Хелиф, нито друга физиологична характеристика.
Без значение, че една жена може да има Х хромозома, както е обичайно и да се идентифицира като жена, нивата ѝ тестостерон могат да са по-високи отколкото обикновено са при жените. Причинете за това с комплекси и може да не са установени, но се наричат общо „различия в половото развитие“. Според някои спортни регулатори, по-високият тестостерон, резултат от такива различия, би дало на съответната спортистка нечестно предимство, независимо, че не е под нейн контрол. Науката обаче не дава категоричен отговор дали и колко по-високите нива на тестостерон биха допринесли за нечестното предимство, така че решенията в света на спорта съдържат и етична, не само научна компонента.
Семеня е диагностицирана с различия при половото развитие и по-висок тестостерон.
Тестостеронът е хормон, който обичайно се свързва с мъжката половина на човечеството. Жените обаче също имат тестостерон и той помага за развитието на мускулатурата, за поддържане на костната плътност и силата.
Средното количество тестостерон при мъжете е в пъти повече отколкото при жените, около 30 наномола за литър, докато при жените е около 2.
През 2019 г. Арбитражният спортен съд постанови, че спортистки с различия в половото развитие са „биологични мъже“, което Семеня описва като „дълбок нараняващо“
Нейната история става популярна по време на Олимпиадата в Токио. Тя приема орални контрацептиви между 2010 и 2015 г., за да намали нивата си на тестостерон, но те водят до редица странични ефекти, като покачване на тегло, температура, постоянна замаяност, коремни болки.
Без международен стандарт и ясни правила, базирани на научни доказателства обаче, всеки регулатор създава свои правила за жените в спорта като водещи концепции са инклузивност и справедливост.
Международната боксова асоциация, след като години наред отказва прозрачност по редица спорни въпроси, получава постоянна забрана от страна на Международния олимпийски комитет, който поема регулациите в бокса и там правилата за принадлежност към женския пол, що се отнася до спорта, касаят законовия пол на състезателките, който е описан в техните лични документи.
Световната Атлетика, от 2023 г. насам изисква нива на тестостерона под 2.5 наномола за литър в рамките на 6 месеца, за да може една спортистка да се състезава като жена. Те следват другият голям регулатор, Световни водни спортове и забраняват на трансжени да се състезават с жени, ако са имали мъжки пубертет. Световният съюз по колоездене също предприема този подход. Аргументът е, че независимо от хормоналните нива сега, високият, „мъжки“ тестостерон през пубертета би довел до развитие на мускулатура по-характерна за мъж от чисто функционална гледна точка.
Световните водни спортове допускат трансжени в състезания за жени, ако не са минали през мъжки пубертет и тестостеронът им е под 2.5 наномола. Те обаче не тестват спортистите, а изискват това от националните федерации.
Подобно е положението и с ФИФА, която изисква националните федерации да потвърдят и регистрират пола на своите играчи. Още от 2011 г. насам, ФИФА обявява, че няма да извършва задължителни тестове или прегледи.
Много регулатори на спортове целят да постигнат равенство в състезанията и според тях, в контактните спортове, като бокс, безопасността също е от ключово значение. В случаят със Семеня, съдиите в Арбитражния съд постановяват, че дискриминацията срещу някои жени е „нужна, разумна и пропорционална мярка“ за да се запази справедливостта.
Мъжете обаче не трябва нито да доказват, нито да поддържат нивата си на тестостерон на определени нива.
„Идеята, че тестът за тестостерон е някакъв магически куршум е погрешна.“ казва Марк Адамс, говорител на МОК във връзка с дебата за женския бокс.
Международният Олимпийски комитет е институция, която изглежда стои над всички останали, но това не е така законово. След няколкото случая на диспути относно половата принадлежност, през 2021 г. те публикуват наръчник с инструкции, касаещи темата, където се казва, че спортистите имат нужда от „безопасна среда без тормоз“, която да уважава техните идентичности и да подсигури честни състезания.
Поради липсата на адекватен регулатор на бокса и след като две поредни Олимпиади компрометираната асоциация има забрана, състезанията по време на Олимпиадата се управляват от комитет, посочен от МОК и така в последните 8 години боксът изостава от развитието на темата от другите спортове.
Източник: AP News
