Нов доклад сравнява процента на ваксинация, спазването на международни стандарти в сферата на здравеопазването и други фактори, за да оцени кои страни в Европа са най-подготвени за здравна криза.
След като COVID-19 пандемията показа дефицитите в областта на здравеопазването, както и опасностите локална инфекция да прерасне в глобална, се налагат нови мерки, които да подсигурят по-адекватни реакции при следващи такива кризи. Как се подготвят различните страни?
През 2023 г. 78 % от европейските страни казват, че отговарят на стандартите на СЗО, които целят да предотвратят разпространението на заразни болести по света.
Скандинавските страни отговарят на тези стандарти най-добре, следвани от Франция, Литва и Германия. Най-слабо отговарят Румъния, Гърция и Словакия.
Като цяло, страните в ЕС се справят добре с наблюдение на заболявания, лабораторен капацитет и човешки ресурси, казва докладa, но има пропуски в публичното комуникиране и подготовката за радиационно замърсяване и спешни случаи, свързани с химическа опасност, причинена от инцидент или тероризъм.
По подготовка за справяне с резистентни бактерии, най-добре се справят Нидерландия, Австрия и Швеция, а най-много антибиотици, което е предпоставка за резистентност, се ползват в Румъния, Гърция и България.
Антибиотичната резистентност се увеличава при повишена употреба на антибиотици и в Румъния, Гърция и България, 50 % от тестваните щамове са резистентни срещу основни антибиотици. Навсякъде обаче, след пандемията, употребата на антибиотици намалява.
Ваксинациите срещу заболявания са друг показател, който се разглежда. По време на пандемията повечето възрастни са били ваксинирани, но този дял намалява и сега най-голям е броят ваксинирани във Финландия, Нидерландия и Дания, а най-малък – в Гърция, Португалия и Румъния.
Друг важен елемент от подготвеността за отговор на здравни кризи е доверието в институциите, които се занимават с тази област в съответната страна. В 19 страни от ЕС, 52 % казват, че имат доверие в тези институции, а 31 % – не.
Източник: Euronews
