Великият национален герой и революционер Христо Ботев е една от най-ярките фигури в българската история. Посветил живота си на свободата на страната ни, ние го познаваме също като публицист и поет с невероятни ворби, които се знаят наизуст и до днес. Роден и израснал в семейството на учителя, писател и общественик, учителя Ботьо Петков и Иванка Дрянкова. За съжаление на целия български народ, той умира твърде млад – на 28 години, но ние ще го помним вечно.
В деня на Ботев ще разгледаме няколко любопитни факти за живота му.
Къде всъщност е роден Христо Ботев ?
Всички смятаме и знаем, че Ботев е роден в Калофер. Оказва се, че има противоречия по този въпрос. Самият той заявява това в документа си от 1868 г. Ето какво пише в молбата си за прием в Букурещкото медицинско училище:
“Аз, долуподписаният, православен по религия, етническа принадлежност – българин, роден в гр. Калофер, област Карлово, област Пловдив, искам да уча медицинско изкуство… “
Има обаче легенда, според която Ботьо Бетков учителствал в село Осен и там се ражда първият му син. Ботев е кръстен в църквата в съседното село Девене поради. За съжаление точно тази страница от регистъра е откъсната а и единственото доказателство остана в публикациите на Ботев.
Историците твърдят, че родният град на Ботев и баща му е Карлово.
Какво дете е бил?
Близките до Ботев го описват като умно дете, но въпреки това имал буен нрав. Информацията за детството на поета в много малко. За Ботев знаем, че е бил водач на детската дружина и е водил приятелите си да се къпят в река Тунджа. Оценките му в училище понякога не са били толкова високи и това ядосвало баща му.
Поглед върху творчеството му
Наследство на Ботев включва 20 стихотворения, 16 от които са отпечатани в единствената стихосбирка на поета, издадена приживе през 1875 г. Тя е съвместна колекция на Ботев и Стамболов и е озаглавена „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова”. Първото му публикувано стихотворение във вестник „Гайда“ е „Майце си“.
В поезията на Ботев най-често срещаме понятията „свобода”, „борба” и „саможертва”. Те са ключови за неговото творчество и олицетворяват неговия идеал, а именно абсолютната свобода – духовна, социална и политическа. За Ботев героичната смърт и героичната саможертва са най-висшата мисия на един достоен човек.
Освен ненадминат поет, Христо Ботев е смятан и за най-яркия български възрожденски публицист. Автор е на политически коментари и статии, редактор на собствения си хумористичен вестник „Будилник”.
Коя е била първата любов на Ботев ?
Първата любов на поета все още е спорна. Историци и изследователи на живота му свързват три красавици с неговото „първо либе“ – две сестри от Карлово и учителка от Калофер. Много историци твърдят, че Мария Горанова е първата тайна любов на поета . Под стихотворението му „Do moeto parvo libe“ има посвещение, което гласи „ посветено на госпожица G “. но по-късно беше изтрита. Говори се, че и „Ней”, и „Пристанала” също са написани за красивата карловска дама.
Калоферската учителка Парашкева Шушулова е другата уж първа любов на Ботев. Поетът многократно е посещавал женския манастир, където е живяла Парашкева, и е раздавал книги, които се обсъждат от дълго време. Твърди се, че по време на публичен изпит на нейни ученици в общината той я наблюдава толкова дълго, че началниците му се карат.
Голямата любов на Ботев е Венета Стоянова Везирева, в която се влюбва на 27 години. Чувствата помежду им възникват в труден за революционера момент, когато той имна много дългове заради закупуването на печатницата. Любовта им се оказва неразбрана, тъй като Венета избира бедняка пред добре организирания живот. А сред революционерите заможни момичета като нея не бяха гледани с добри очи. Все пак, те сключват граждански брак.
За приятелството си с Левски
Пътищата на двамата велики революционери се пресичат съвсем случайно през есента на 1868 г. Двамата живеят в ужасно трудни условия в изоставена мелница близо до Букурещ. Ботев е силно вдъхновен от личността на Апостола.
Захари Стоянов пръв пише за приятелството между Ботев и Левски и за силното влияние на “Апостоле” (прозвището на Левски) върху поета. Той публикува прочутото писмо на Христо Ботев от зимата на 1868 г. до своя приятел Киро Тулешков. Оригиналът на документа е загубен, а при първата публикация писмото не е пълно и не е подписано.
Изключително любопитен факт е, че много източници твърдят, че Ботев и Левски всъщност никога не са се срещали. Според тях, историята помежду им е измислена от Захари Стоянов.
