Много експерти признават четири основни вида депресия: голямо депресивно разстройство, депресия при биполярно разстройство, следродилна депресия и нискостепенна, хронична депресия, известна като дистимия.
Поради множеството симптоми, тяхното времетраене, причините за поява и участието на други системи на организма в депресията, има много обективи, през които клиницистите и изследователите разглеждат, класифицират и лекуват разстройството.
Някои специалисти смятат, че най-ясният начин за разбиране на депресията е чрез въздействието ѝ върху метаболизма – основно дали тя води до увеличаване или намаляване на теглото, като и в двата случая включва фундаментални промени в начина, по който телесните клетки използват глюкозата – основния източник на енергия за мозъка.
Начинът, по който се разбира и класифицира депресията, не е само въпрос на академичен интерес – той оказва влияние върху подхода към лечението и особено върху търсенето на нови терапии за това често резистентно на лечение разстройство.
Какви са причините за следродилна депресия?
Следродилната депресия, известна също като следродилно разстройство, е форма на тежка депресия, предизвикана от драматичните хормонални промени, които жените преживяват през седмиците и месеците след раждането, съвпадащи с многото промени в начина на живот и изискванията, които обикновено съпътстват майчинството.
Изследванията обаче показват, че в 50 % от случаите промените в настроението и тревожността, характерни за следродилната депресия, започват още по време на бременността. Поради тази причина, състоянието понякога се нарича и перипартална депресия. От 3 до 6 процента от жените, които развиват следродилна депресия, малък брой изпитват психотични симптоми. За разлика от тях до 80 % от жените развиват сравнително лека форма на промяна на настроението след раждането, т.нар. бебешки блус, и симптомите обикновено отшумяват след седмици.
Кога депресията е признак на биполярно разстройство?
Биполярното разстройство се характеризира с епизоди на депресия, прекъсвани от епизоди на мания, по време на които хората се чувстват еуфорични и проявяват силна възбуда, трескава активност и често халюцинации. Състоянието носи черти както на депресията, така и на шизофренните разстройства. И докато ниските стойности на депресията са най-разпространената ѝ проява, то високите стойности на манията са тези, които поставят диагнозата биполярно разстройство, понякога наричано маниакална депресия.
Обикновено не е ясно какво предизвиква смяната на настроението, но е известно, че важна роля играят промените в циркадните ритми, независимо дали са вътрешно предизвикани от липсата на сън или външно наложени от промените в излагането на дневна светлина. Състоянието, въпреки че е сравнително често срещано – то засяга 2,6% от населението и често се диагностицира погрешно, особено при децата.
Какво представлява сезонното афективно разстройство?
Сезонното афективно разстройство (САР) е вид повтаряща се тежка депресия, която започва със сезонната промяна – обикновено започва с по-тъмните и по-къси дни през есента и отшумява през пролетта.
При малък брой хора сезонният ефект е обратен. При тях типичните признаци на депресия се проявяват през пролетта или началото на лятото, когато дневната светлина е по-дълга. Летаргията и недоспиването, или хиперсомнията, са често срещани характеристики на зимното САР, заедно с наддаването на тегло.
САР се среща четири пъти по-често сред жените, отколкото сред мъжете. Недостигът на дневна светлина, неспособността за производство на витамин D от излагането на слънце и свръхпроизводството на хормона мелатонин (който се задейства с настъпването на тъмнината) са свързани със САР.
Има ли депресия при посттравматично стресово разстройство?
Приблизително половината от хората с посттравматично стресово разстройство страдат и от голямо депресивно разстройство. Двете състояния имат няколко общи симптома – от потиснато настроение и нарушения на съня до трудности с концентрацията и чувство за вина.
Въпреки това, някои експерти вече смятат, че едновременната поява на голяма депресия с посттравматично стресово разстройство отразява отделен подтип на посттравматично стресово разстройство, тъй като при хората с двете състояния се наблюдава значително влошаване на когнитивните функции и значително влошаване на ежедневното функциониране и рискът от самоубийство е по-висок, отколкото при хората само с посттравматично стресово разстройство.
Данните сочат, че лицата, които са най-застрашени както от ПТСР, така и от голяма депресия, имат анамнеза за малтретиране в детството, особено за физическо насилие. Проучванията на невроизображенията показват, че те може да имат и по-малко нервни връзки в мозъчните вериги, които обработват емоционалните спомени.
Какви други разстройства са свързани с депресията?
Дистимията, официално известна като персистиращо депресивно разстройство, е нискостепенна депресия, която продължава две или повече години и се повтаря през целия живот. То е по-малко тежко от голямата депресия, но е хронично. Дистимията може да не пречи на хората да функционират всеки ден, но ги лишава от чувството на удоволствие и наслада, причинява мудност и летаргия и често води до увеличаване на теглото. Депресията също така често съпътства сърдечни заболявания и има доказателства, че тя може както да предизвика или да изостри сърдечно заболяване, така и да е резултат от него.
Депресията може да възникне и в отговор на почти всяко друго хронично заболяване, тъй като хроничното заболяване обикновено налага двойно предизвикателство пред хората – да адаптират своята представа за себе си и да направят значителни промени в начина си на живот, които могат да ограничат участието в някога приятни дейности.
биполярно разстройство, посттравмативно стресово разстройство, сезонно афективно разстройсто
