20 авг. 2025

Aleks

Южноатлантическата аномалия може да измести земните полюси


planet earth

НАСА изглежда е наясно и е нащрек. Южноатлантическата аномалия е магнитна слабост на Земята, която засяга спътниците и се разцепва.

Сингулярност в магнитното поле на Земята, известна като Южноатлантическа аномалия (ЮАА), привлече научното внимание. Този обширен регион със значително по-нисък магнитен интензитет, между Южна Америка и Югозападна Африка, е геофизичен феномен, който предизвиква голям интерес в научните среди. Макар и незабележима на повърхността, ЮАА представлява точка на значителна уязвимост за космическата инфраструктура. Когато преминават през тази област, сателитите и Международната космическа станция (МКС), са изложени на по-враждебна радиационна среда, която може да компрометира целостта на техните електронни системи.

В този смисъл, наблюдението на тази аномалия е от жизненоважно значение. Разбирането ѝ не само защитава орбиталните мисии, но и предлага възможност да задълбочим разбирането си за сложните процеси, които управляват магнитното поле на Земята, което в съществена защита за нашата планета.

Мистерията на Южноатлантическата аномалия и нейното пространствено въздействие

Слабостта на магнитното поле на Южноатлантическата аномалия позволява на енергийни частици от Слънцето, предимно високоенергийни протони, да достигнат ниски орбитални височини. А това причинява електронни повреди. Следователно, операторите на космически кораби и МКС прилагат протоколи за безопасност, като например временно изключване на системите, за да предотвратят повреди, според ScienceAlert.

Геофизиците приписват произхода на аномалията на взаимодействието на фактори като движението на разтопеното желязо в земното ядро. Влиянието на дълбоки структури, като например голямата Африканска провинция с ниска скорост на срязване – значителна маса от плътни скали на дълбочина приблизително 2900 километра – и наклонът на магнитната ос, допринасят за локализираното отслабване на полето.

Освен това, Южноатлантическата аномалия не е статична. Сателитните данни показват, че тя бавно се движи на запад и изглежда е в процес на разделяне на два центъра с минимална интензивност. Тази еволюция, заедно с проучвания, предполагащи нейната повтаряемост в продължение на поне 11 милиона години, предоставя дългосрочна перспектива за магнитната променливост.

Скорошно проучване от 2024 г. разкри, че Южноатлантическата аномалия има наблюдаемо въздействие върху земните сияния, които се смятат за обикновено полярно явление. Въпреки че преките ефекти върху повърхността са ограничени, това откритие разширява разбирането ни за това как магнитната динамика влияе на нашата атмосфера. Следователно постоянното наблюдение на Южноатлантическата аномалия е от решаващо значение за планетарната геофизика и космическата безопасност.

 

Източник: La Razón