Европа е разделена по въпроса дали замразените руски активи, възлизащи на приблизително 210 милиарда евро и държани в страни членки на ЕС, могат да бъдат иззети законно, за да се подпомогне военната подкрепа за Украйна и възстановяването ѝ.
Докато Русия определя тези бъдещи планове като „кражба“, европейски правителства, които подкрепят усилията на Украйна, разглеждат дали подобен ход изобщо би бил разрешен по международното право.
Общата стойност на активите, замразени от ЕС, САЩ и други съюзници след началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, се изчислява на 274 милиарда евро.
Въпросните активи принадлежат на Централната банка на Русия и първоначално са били под формата на краткосрочни държавни облигации, служещи като валутни резерви. Тези облигации вече са изтекли и са трансформирани в парични средства. Най-голямата част — 183 милиарда евро — се намира в Euroclear, белгийска клирингова къща за финансови транзакции.
Съгласно международното право активите на централни банки, държани в чужди държави, се ползват с юрисдикционен имунитет.
„Съдебна заповед, която нарежда правителството да изземе руските активи, би била незаконна както по международното, така и по вътрешното право,“ казва професорът по финансово право Федерико Луко Пасини от Университета в Дърам.
Въпреки това съществуват начини за заобикаляне на това ограничение.
„Ако има изпълнително решение от страна на правителството, то би могло да заобиколи проблема,“ обяснява Пасини.
С други думи, национален съд не може да издаде заповед за изземване, но правителствен указ или регламент на Европейската комисия биха могли да го направят.
Допълнително, според международното право руски активи могат да бъдат иззети само ако това се счита за „контрамярка“.
Контрамерките са механизъм, използван от държави в отговор на нарушение на международното право от друга държава. Те трябва да бъдат временни и обратими, а експертите по международно право не са единодушни дали изземването на руски активи отговаря на тези критерии.
„Контрамярката има за цел да предизвика съответствие с международното право, а не да е форма на възмездие,“ казва Пасини.
„Това означава, че Русия трябва да има възможност да каже ‘Съжалявам, ще поправя нарушението, ще платя обезщетение и тогава активите ми ще бъдат върнати’.“
Въпреки че страните от ЕС не са иззели напълно руските активи, те започнаха да използват натрупаните лихви от тях през май 2024 г., за да финансират военната помощ за Украйна.
„Това е законно, тъй като съдебната практика приема, че използването на лихви отговаря на изискванията за контрамярка,“ коментира Пасини.
Сред страните от ЕС, които подкрепят пълно изземване на активите, са Чехия, Естония и Полша.
Франция, Германия и Белгия се противопоставят на мярката.
Френският министър по европейските въпроси Бенжамен Адад заяви в парламента, че „просто и окончателно конфискуване на активите би представлявало твърде голям финансов риск за еврозоната и Европейската централна банка.“
Противниците на изземването се опасяват, че държави и инвеститори ще избягват да използват европейски финансови институции, страхувайки се, че собствените им активи могат да бъдат иззети при бъдещи конфликти. Те предупреждават, че това би подкопало доверието към еврото като международна валута за валутни резерви.
Източник: Euronews
