Азиатските икономики биха могли да пострадат, ако не постигнат споразумение със САЩ до 1 август
Безмилостната търговска офанзива на Доналд Тръмп разтърси Азия с тарифи, насочени към 14 държави. Този път обаче това се възприема не толкова като решителен удар, колкото като високорискова тактика за водене на преговори. Анализаторите казват, че стратегията подчертава предпочитанието на Тръмп и оставя място за дипломация. Този изненадващ ход обаче заплашва допълнително да фрагментира световната търговия, да повиши пазарните цени и да подкопае доверието във Вашингтон като предвидим партньор.
От Белия дом Тръмп защитава стратегията си като генерален план за укрепване на антикитайския съюз, обещавайки доходоносни ползи за Вашингтон и неговите партньори. Но в Азия реакцията е скептична. Далеч от политическата нестабилност, с която Европа сякаш е свикнала, азиатските лидери виждат тези мерки като труден за разплитане икономически пъзел.
Междувременно, тази седмица Куала Лумпур ще събере външните министри на АСЕАН за серия от регионални срещи на върха, като политиката на Тръмп ще бъде неизбежна тема. Заедно със своите колеги от САЩ, Китай и други сили, лидерите на 10-членния блок ще обсъдят и горещите теми за гражданската война в Мианмар, морските амбиции на Китай в Южнокитайско море и напрежението в Близкия изток. Регионалният форум на АСЕАН, който включва 27 членове, включително Северна Корея, ще бъде ключово място за измерване на геополитическия пулс.
На фона на това ново търговско предизвикателство, Тръмп предупреди съюзниците си за всеки опит, за отмъщение със собствените им данъци, тъй като тогава биха се сблъскали с още по-суров отговор: „Ако решите да повишите вашите, ние ще добавим вашето увеличение към 25%, които вече начисляваме.“ Митата, които варират от 25% до 40%, удрят особено силно развиващите се икономики в Югоизточна Азия.
Китай не е безучастен. Пекин нарече тарифите „икономически саботаж“ и обеща сурови ответни мерки, като Министерството на търговията му намекна за ограничения върху критичен износ като редкоземни елементи и технологични компоненти. Си последва примера на Тръмп, прилагайки стратегия за „максимален натиск“ към настоящите преговори с цел да принуди другата страна да се предаде първа. Досега неговото неподчинение се отплаща, като получава силна вътрешна подкрепа и укрепва властта и авторитета си в Комунистическата партия.
Азиатският гигант, първоначално обект на мита над 100%, има срок до 12 август, за да постигне споразумение с Белия дом, което би попречило на Тръмп да възстанови допълнителните ограничения за внос, наложени по време на обмена на мита през април и май.
„Едно заключение е кристално ясно: диалогът и сътрудничеството са единственият правилен път“, обяви вестник „Пийпълс Дейли“, визирайки обмена в настоящия кръг на напрежение. Повтаряйки позицията на Пекин, че митата на Тръмп се равняват на „тормоз“, вестникът добави: „Практиката показва, че само чрез твърдо отстояване на принципни позиции могат да бъдат защитени законните права и интереси.“
Южна Корея, критикува удара като „неподходящ“. Приоритетът ѝ обаче е да договори решение с Вашингтон. Министерството на търговията, промишлеността и енергетиката изрази оптимизъм и заяви в изявление, че ще засили преговорите преди крайния срок, за да „постигне взаимноизгодно споразумение за бързо разрешаване на произтичащите от това несигурности“.
Япония, по-сдържана, избра дипломацията, но не скри загрижеността си. Японският премиер Шигеру Ишиба потвърди, че преговорите ще продължат, за да се постигне взаимноизгодно споразумение. Японското правителство е ангажирано с „конструктивен диалог“, но натискът от износителите върху Токио да заеме по-твърда позиция нараства.
Индия, от своя страна, вижда своята текстилна и фармацевтична промишленост в опасност. Малките и средни предприятия, гръбнакът на икономиката ѝ, се страхуват да не бъдат хванати под кръстосан огън. Шест месеца след началото на втория мандат на Тръмп, перспективите за световната търговия са по-несигурни от всякога. Докато производителите обсъждат дали да се откажат от Китай, Ню Делхи се опитва да се възползва от потенциалното преконфигуриране на веригите за доставки.
Тайланд и Малайзия са, с мита съответно от 36% и 25%. Банкок планира да отвори пазарите си за американски селскостопански и промишлени продукти, в допълнение към мащабната покупка на 80 самолета Boeing и смел ангажимент, да намали търговския си излишък със САЩ, със 70% за пет години. Малайзия, от своя страна, разчита на преговори за балансиране на търговския баланс, но времето изтича. Бангладеш, текстилният гигант, който държи титлата втори по големина производител в света, е изправен пред мита от 35%.
Източник: La Razón
азиатската търговия, мита, Тръмп
