Изпълнителният орган на ЕС се надява на споразумение за този таван на срещата на Г-7
Европейската комисия представи във вторник осемнадесетия си пакет от санкции срещу Русия, който включва намаляване на цените на петрола и санкции срещу компании, свързани с газовия консорциум „Северен поток“.
„Увеличаваме натиска върху Русия, защото силата е единственият език, който Русия разбира“, каза председателят на Европейската комисия пред репортери, преди да сподели подробностите за пакета от санкции. Сред предложените мерки Брюксел иска да наложи нов таван на цената на петрола, като го доведе до 45 долара за барел, в сравнение със сегашните 60 долара. През последните месеци цената на суровия петрол се срина и на практика се търгуват под договореното ниво, което прави настоящите санкции безсмислени.
Сега компаниите могат да използват руски петрол, транспортиран по море, стига цената му да е под 60 долара за барел. Целта е да се намалят приходите на Кремъл, които той използва за финансиране на кървавата си военна машина, тъй като, както посочи фон дер Лайен, „износът на петрол все още представлява една трета от публичните приходи на Русия“.
Големият въпрос сега е дали САЩ ще се придържа към това предложение и дали двадесет и седемте ще дадат зелена светлина, тъй като е необходимо единодушие на блока, за да бъдат санкциите ефективни. През май не можа да се постигне споразумение за понижаване на цените на петрола в рамките на Г-7 поради противопоставянето на САЩ. Въпреки лошите отношения с Белия дом, Брюксел е уверен, че ще има споразумение по време на следващата среща на Г-7 в Канада, 15-17 юни. Към най-индустриализираните държави в света ще се присъединят Индия, Бразилия и Мексико, основни вносители на петрол. „Предполагам, че ще го направим заедно като Г-7“, заяви председателят на Европейската комисия. Унгария и Словакия, които са с открито проруски правителства биха могли да наложат вето на споразумението. Одобрението на Вашингтон би могло да убеди Будапеща и Братислава.
Газопроводът „Северен поток II“ беше разрушен през 2022 г., преди дори да е започнал да изпомпва газ. Тази инфраструктура беше спорна от самото начало, тъй като целта ѝ беше да транспортира газ от Русия до Германия, през Балтийско море, заобикаляйки украинската територия и увеличавайки енергийната зависимост на Европа от Москва. Въпреки че нито един от тръбопроводите в момента не е в експлоатация, налагането на санкции има за цел да ги обезкуражи да заработят отново.
През март тази година британският вестник „Financial Times“ съобщи, че Матиас Уорнинг, приятел и съюзник на президента Владимир Путин, предприема стъпки, за да се опита да възобнови строителството на „Северен поток II“. Според източници, той обмисля участието на американски инвеститори, за да улесни контакта с Белия дом. Както обясни председателят на Европейската комисия, „никой оператор от ЕС не може да участва пряко или косвено в каквато и да е сделка, свързана с газопроводите „Северен поток“.
Изпълнителният орган на ЕС добави 77 компании, някои от които са разположени в Обединените арабски емирства, Мавриций и Хонконг. Брюксел забранява на тези кораби да акостират в европейски пристанища, принуждавайки ги да търсят нови плавателни съдове и подкопавайки приходите на Кремъл. Европейската комисия добави и 22 нови санкционирани финансови институции и възнамерява да разшири забраната за използване на международната платежна система SWIFT за всички транзакции с руски банки. Освен това, Брюксел предложи санкциониране и на 22 компании в трети страни, като Китай и Беларус, които допринасят за войната в Украйна.
Източник: La Razón
Г-7, Русия, руски газ, санкции, Северен поток
