Европейският парламент прие новата, реформирана регулация относно миграцията.
„Това е исторически ден.“ каза Роберта Метцола, президент на Парламента.
Новия пакт по миграция и убежище се състои от 5 основни законодателни акта и преди да бъде имплементиран в националните законодателства, трябва да бъде формално одобрен от страните-членки, които го договориха преди да се подложи на гласуване в парламента.
В Новия пакт се включват регулации за приемане, преместване и даване на убежище на различни групи мигранти, а опитите за тази реформа започват още през 2020 г.
Нововъведение в регулацията е „задължителната солидарност“, която ще подсигури, че всички страни в ЕС, независимо къде се намират и колко са големи, ще вложат усилия, за да намалят натиска, над който е подложена Южна Европа.
Първоначалното предложение касаеше сложни теми като основни човешки права, действия спрямо малолетни мигранти без придружител, опазване на личните данни, финансова помощ, време за задържане и национална сигурност, а дебатите продължават с години, поради противоположни интереси от страна на отделните държави.
Според Урсула фон дер Лайен, президентът на ЕК, Новият пакт ще „промени нещата за всички европейци“ като ще подобри сигурността по границата, ще ускори процедурите по даване на убежище и ще избегне злоупотреби.
Новият пакт обхваща всичко, което ще се случи на един човек, от момента на достигане до границата на блока, а взаимоотношенията със съседни страни, през които минават мигрантски потоци, като Тунис и Египет, се регулират с индивидуални договори по темата.
През миналата година, ЕС получава 1.14 милиона молби за международна защита, което е най-високият брой за последните седем години. Незаконно са преминали границата 380 хиляди души, половината от тях през Средиземноморието.
Дъблинският принцип, според който отговорност за мигрантите носи приемащата страна,е остава в сила.
Основни теми, засегнати в Новия пакт са свързани с няколко неща. Предвижда се предварително събиране на информация на търсещите убежище, като националност, пол, възраст, пръстови отпечатъци и лицево изображение, както и здравен статус. Предвижда се и обновяване на базата данни, която съдържа тази информация, а отпечатъци ще се взимат на всички лица на възраст над 6 години, а не както досега – над 14.
Променя се процедурата по даване на убежище, като за мигранти, определени като риск за националната сигурност, ще се прилага ускорена процедура, инициирана на границата и те няма да бъдат допускани на територията на ЕС, докато не излезе решение, а ще бъдат настанени в съоръжения в близост до границата. За останалите ще важи обикновената процедура.
Принципът на задължителна солидарност също ще се прилага, като има три варианта за управление на потока мигранти: да се приемат определен брой лица, да се плати по 20 хиляди евро на отказ от приемане или да се предоставя оперативна подкрепа за страните, които желаят да приемат мигранти. Брюксел цели да се приемат по около 30 хиляди души годишно, но според регулацията, никоя страна няма задължение да приема мигранти, а ще може да избира между трите варианта.
Въвеждат се и кризисни правила, които ще важат при нужда, например ако има масова миграция към ЕС, както беше през 2015-2016 г. или при форсмажорни обстоятелства, като Ковид-19 пандемията или войната в Украйна. В тези случаи, националните власти ще могат да прилагат по-строги мерки, включително да задържат хора за по-дълги периоди, а ЕК ще може да поиска страните, които не са пряко засегнати да помогнат на тези, които са.
Не липсват и критики към Новия пакт, от страна на НПО, свързани с човешките права и юридически експерти, които смятат, че новите правила биха нарушили човешките права на мигрантите.
„След години на преговори, институциите на ЕС подписаха споразумение, за което знаят, че ще доведе до по-голямо човешко страдание.“ написа Амнести Интернешънъл относно решението.
Източник: Euronews
Европа, ЕК, ЕС, мигранти, миграция
