С проект за вятърна енергия северноевропейските страни подписват споразумение в Хамбург за осигуряване на стабилни енергийни доставки
Тази неделя и понеделник се проведе третата среща на върха за Северно море, която събра държавни глави и други представители на крайбрежни страни като Белгия, Дания, Германия, Нидерландия и Норвегия, както и Франция, Ирландия, Люксембург и Обединеното кралство. Тези девет страни подписаха Хамбургската декларация. Целта на това споразумение е да се съчетае осигуряването на енергийни доставки чрез изграждането на съвместна инфраструктура в региона на Северно море, особено в областта на възобновяемата енергия и вятърната енергия, със засилване на връзките в областта на сигурността.
Въз основа на това споразумение, подписалите страни се ангажират да гарантират инвестиции в проекти за вятърна енергия с цел създаване на голям енергиен парк в Северно море. Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че „основен въпрос, който ни тревожи от много години и който стана особено актуален през последните седмици, е сигурността в Северно море“. Подписалите страни възнамеряват да „трансформират Северно море в най-големия център за чиста енергия в света, разчитайки по-специално на производството на енергия от възобновяеми източници в морето и стабилни взаимосвързани мрежи“. Те се стремят да постигнат капацитет за офшорна вятърна енергия от 300 гигавата (GW) до 2050 г.
Другата основна цел е и постигането на климатична неутралност до 2050 г. и намаляването на сметките за електроенергия за гражданите и индустрията. Идеята е да се справят с енергийната криза, пред която е изправена Европа: „Нарастващото геополитическо напрежение, по-специално постоянната и незаконна агресивна война на Русия срещу Украйна, застрашава нашата енергийна сигурност и подчертава неотложността на съвместните действия.“ За тази цел те са ангажирани не само с организирани инвестиции, но и с прилагането на трансгранични мерки за сигурност, за да се противодейства на потенциалната заплаха от саботаж, кибератаки или други видове атаки срещу критична инфраструктура.
Сбогом на „Северен поток“
Германия се сбогува със съвместния си проект за природен газ с Русия, газопровода „Северен поток“, който беше обект на атака и никога не беше ремонтиран поради началото на инвазията в Украйна и последвалата политическа нестабилност. Липсата на руски газ предизвика криза в страната, която досега се справяше с вноса на втечнен природен газ, до голяма степен от Съединените щати. Ето защо НАТО играе роля в споразумението, а представители на Трансатлантическия алианс присъстваха по време на преговорите в Хамбург.
„Цените на енергията остават високи и нестабилни, което представлява предизвикателство както за домакинствата, така и за индустрията и налага да се работи за намаляване на цените на енергията и подкрепа на устойчивото производство на енергия“, се казва в споразумението. Опростяването на отстъпките и минимизирането на инвестиционните рискове също са част от текста, който обявява подобно сътрудничество в областта на течния водород.
Успоредно с това споразумение Германия и Дания подписаха и друг двустранен документ. В присъствието на Мерц и датския премиер Мете Фредериксен, германският министър на икономиката и енергетиката Катерина Райхе и датският министър на енергетиката Ларс Аагард подписаха споразумение, с което се ангажират да инвестират в Bornholm Energy Island, енергиен проект, предназначен да произвежда офшорна вятърна енергия в Балтийско море и по този начин да укрепят „европейската енергийна сигурност“.
По този начин те обещават „по-чист, по-безопасен и по-конкурентоспособен континент“, според германското правителство. Германската и датската енергийни мрежи ще бъдат свързани помежду си в Борнхолм, за да се осигури снабдяване от двете страни на границата и да се споделя справедливо производството на чиста енергия. Райхе обясни, че „Енергийният остров Борнхолм е флагман на европейското сътрудничество и стратегически проект за нашата обща сигурност“. Проектът е не само икономически по своята същност, но и се справя с предизвикателствата на „един свят на нарастващо геополитическо напрежение“, обясни министърът. „Трансгранични проекти като този намаляват критичните зависимости, укрепват нашата стратегическа автономност и правят Европа по-устойчива на политически и икономически натиск.“
