Тръмп настоява за намерението си да анексира Гренландия и налага санкции на бивш европейски комисар заради закона, който изисква от технологичните гиганти да се борят с речта на омразата
През 2025 г. отношенията между Европейския съюз и Съединените щати навлязоха във фаза, която далеч надхвърля обикновените дипломатически разногласия. Това, което някога беше солиден съюз, се превърна в спор за суверенитет, където стратегическата автономия на ЕС и националните интереси на Вашингтон се сблъскват на толкова разнообразни фронтове. Тази криза беше отразена особено в преформулирането на Стратегията за национална сигурност на САЩ, обявена през септември тази година от Белия дом.
В геостратегическата сфера назначаването на специален пратеник от Белия дом за Гренландия е ход, който Брюксел интерпретира като пряко предизвикателство към стабилността и границите на Европейския съюз. Към това териториално напрежение се добавя и дигиталният сблъсък, след решението на Вашингтон да забрани влизането в Съединените щати на бившия европейски комисар Тиери Бретон и други експерти, свързани със Закона за цифровите услуги (DSA) и участващи в борбата с речта на омразата в социалните медии. Мярката е част от пакет от санкции, насочени към това, което Белият дом описва като „цифрова цензура“. След прилагането му администрацията на Тръмп превърна DSA в основно бойно поле, смятайки го за опит за ограничаване на дейността на големи американски технологични компании.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио нарече санкционираните европейци „радикални активисти“, твърдейки, че те работят за „принуждаване на американските платформи да цензурират и потискат американските гледни точки“. Тази офанзива идва след многомилионни глоби, наложени от Брюксел на гиганти като Apple и Meta за нарушаване на правилата за конкуренция. Конфликтът ескалира, когато Брюксел наложи първата голяма глоба съгласно Закона за цифровите услуги (DSA), санкционирайки социалната мрежа X със 120 милиона евро за нарушаване на разпоредбите за модериране на съдържание. Това, което Брюксел счете за необходима мярка за коригиране на използването на „подвеждащи дизайни“ и защита на прозрачността на изборите, беше интерпретирано от Вашингтон като пряка атака срещу технологичните му интереси и нарушение на свободата на словото.
Бившият комисар Бретон припомни, че Законът за цифровите услуги (DSA) е демократично одобрен от Европейския парламент и единодушно подкрепен от 27-те държави членки. Законодателството, в сила от 2023 г., има за цел да регулира работата на социалните медии и търсачките, за да се бори с незаконното съдържание и да гарантира прозрачен единен пазар. Реакцията от Брюксел беше категорична. Стефан Сежурне, заместник-председател на Европейската комисия, защити Бретон, заявявайки, че външният натиск няма да заглуши „суверенитета на европейските народи“.
Комисията публикува изявление, осъждащо мерките, предприети от Вашингтон, изискващо обяснения и потвърждаващо правомощията си да законодателства в областта на цифровата икономика
Антонио Коста, председател на Европейския съвет, поиска Вашингтон да уважава суверенитета и демократичната независимост на ЕС. Успоредно с дигиталния конфликт, териториалните претенции на Съединените щати към Гренландия предизвикаха тревога в Брюксел. Президентът на САЩ Доналд Тръмп назначи губернатора на Луизиана Джеф Ландри за специален пратеник на арктическия остров в понеделник, с изричния мандат да постави територията под контрол на САЩ, позовавайки се на съображения за „национална сигурност“.
Ландри потвърди, че ще пътува до Нуук. Стойността на острова за Вашингтон е чисто стратегическа поради ключовото му местоположение между Северна Америка и европейския континент. В рамките на НАТО тази датска територия е от решаващо значение за контрола над Арктика. Тръмп вече беше повдигнал идеята за „купуване“ на Гренландия по време на първия си мандат, но датските и гренландските политици ясно заявиха, че островът не е за продажба.
