„Европейската фрагментация е най-големият ни враг“, предупреждава бившият италиански премиер, който призовава за завършване на интеграцията на единния пазар до 2028 г.
Енрико Лета, бивш италиански министър-председател и настоящ декан на Училището по политика, икономика и глобални въпроси към IE, отправи силно послание на форума Metafuturo, организиран от Atresmedia. Европейският съюз е изправен пред решаващо десетилетие, в което оцеляването му като глобален играч ще зависи от способността му да се интегрира напълно. Според него основният проблем на Европа не е отвън, а вътре. „ЕС не е конкурентоспособен, защото не е единен по фундаментални въпроси“, заяви той.
Лета настоя, че фрагментацията на 27 пазара пречи на континента да се справи с основните глобални предизвикателства. Докато Китай и Съединените щати функционират като хомогенни блокове, Европа продължава да действа като мозайка от различни правила, интереси и скорости. „В международните анализи често представяме света като триъгълник, образуван от Китай, Съединените щати и Европа. Но Китай е едно, Съединените щати са едно, а Европа е 27“, оплака се той. А когато става въпрос за ключови области – като финанси, енергетика и свързаност – разединението се превръща в непреодолима пречка. Той припомни, че тези три области бяха отложени, когато единният пазар беше изграден преди 35 години. „Тогава беше разбираемо, защото ние усвоявахме еврото, но днес това решение ни извади от играта“, заяви той.
„През 90-те години на миналия век Италия имаше БВП, сравним с този на Китай и Индия взети заедно; Испания беше сред десетте най-големи икономики в света. Днес и двете държави, както и останалата част от континента, са засенчени от неудържимия възход на Азия и динамизма на Съединените щати. Размерът има значение и Европа е твърде малка, ако остане разделена“, отбеляза той.
Лета твърди, че политиките без крайни срокове нямат трансформираща сила: „Без срокове, политиките се превръщат в просто академични дебати.“ Поради това той приветства факта, че европейските лидери са приели целта за 2028 г. Бившият премиер спомена и допълнителни инициативи, като например така наречената „Коалиция на желаещите“, в която Испания участва заедно с Франция, Люксембург и Германия, за да напредне в съюза на спестяванията и инвестициите. „Европа винаги е напредвала със смесица от общи решения и национално лидерство“, заяви той.
Един от най-обсъжданите моменти в речта му беше призивът му за „мораториум върху коментарите за Тръмп“. Лета пренебрегна американските тарифи, които „се променят всяка седмица“, и критикува политическата експлоатация на всяко изявление на бившия американски президент.
Защитата на Украйна обаче остава централният въпрос, оформящ европейската политика спрямо Вашингтон. Лета призна, че приоритет на лидерите е бил да гарантират, че Съединените щати няма да оттеглят военната си подкрепа. Но той предупреди, че бъдещето на европейската отбрана трябва да се върти около технологиите. „Защитата на бъдещето не е за армии от войници, става въпрос за дронове, автономни системи, иновации. А Европа изостава в това, защото не инвестира колективно“, предупреди той.
Лета също така се позова на положителното въздействие на европейските средства след пандемията, особено за Испания и Италия. Той подчерта „изключителния тласък“ от Южна Европа, който е от решаващо значение за поддържане на растежа на ЕС като цяло. Но според него средствата свършват през 2025 г. и все още няма план за бъдещето.
По отношение на миграционните предизвикателства той свърза сирийската криза и липсата на западен отговор с възхода на политическите движения, които в момента дестабилизират Европа.
