25-30% от световната търговия с петрол преминава през Ормузкия проток, както и повече от 20% от втечнения природен газ.
Одобрението на иранския парламент за затваряне на Ормузкия проток за морски трафик, часове след като Съединените щати влязоха във войната – и едновременната атака срещу ядрените съоръжения във Фордо, Натанз и Исфахан – предвещава решение, с което Ислямската република се надява да нанесе възможно най-големи щети на враговете си и на световната икономика. След израелска военна офанзива срещу ядрената ѝ програма и военния ѝ капацитет.
Вчера командирът на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, Сардар Есмаил Коусари, потвърди, че военният елит работи по въпроса: „Обмисляме го и ще вземем най-доброто решение.“ „Ръцете ни са отворени, когато става въпрос за наказване на врага, а военният отговор е само една част от цялостния ни отговор“, заключи иранският депутат. Но окончателното решение, както всички основни стратегически решения на режима, създаден през 1979 г., е в ръцете на върховния лидер аятолах Али Хаменей.
Независимо от това какво могат да решат иранският лидер и въоръжените сили на режима, експертите са единодушни относно трудностите, които биха се създали след затварянето на Ормузкия проток. Подобно решение на иранската теокрация и американските сили в Персийския залив може да доведе до незабавни атаки, както се вижда от нападението, наредено от Тръмп срещу ирански ядрени съоръжения този петък. По-вероятно изглежда режимът сега да започне да саботира кораби със западни интереси. Това ще се извършва не само директно от иранските сили, но и чрез регионални посреднически сили като хусите в Йемен, които вече демонстрираха готовността си да саботират морската търговия.
Защо Ормузкият проток е важен?
Едно от стратегическите и критични места за световната търговия, Ормузкият проток, който разделя Иран от Султаната Оман, е ключова транзитна точка за петрол от страните от Персийския залив, по пътя към Индийския океан и Арабско море. Смята се, че около 25-30% от световната търговия с петрол преминава през Ормузкия проток и една пета от всички глобални движения в суровия петролен сектор. Както и повече от 20% от втечнения природен газ. Евентуалното му затваряне ще има естествени последици върху цените на въглеводородите и световната икономика. Цени, които се покачват от миналия петък, 13-ти, и началото на израелската офанзива в Иран.
Европейския съюз е силно зависим от въглеводородите от страните от Персийския залив. Последиците за Европа от прекъсването на транзита през Ормузкия проток биха били увеличение на цените и увеличени транспортни разходи.
Това затваряне би се отразило негативно и върху фондовите пазари на континента. Освен въглеводородите, Ормузкият проток е ключов маршрут за глобален товарен транспорт. Затварянето му би забавило пристигането на важни стоки за европейската, световната индустрия и потребителите.
Затварянето на пролива би имало отрицателни последици и за самата Ислямска република. Един от десетте най-големи производители на суров петрол в света, въпреки че властите ѝ изглеждат по-малко загрижени за щетите върху национална индустрия и икономика.
Въпреки че производството на петрол се е увеличило със 75% до 3,4 милиона барела на ден и износът се е утроил от 2020 г. насам, западните санкции, липсата на инвестиции, технически и професионални ресурси възпрепятстват сектора през последните месеци. Рафинериите и другите промишлени съоръжения са остарели. Големите запаси от въглеводороди, държани от режима, не са попречили на правителството му да произвежда достатъчно гориво, за да гарантира електроснабдяването на гражданите си през последните месеци.
Санкциите означават и по-малко клиенти за ирански газ и петрол, а почти целият петрол на Ислямската република се купува от Китай. Ако петролната индустрия вече е показала признаци на криза, тежестта на наказанието, понесено от израелските и американските бомбардировки, предвещава много повече проблеми, дори ако ескалацията спре сега. В неотдавнашно телевизионно интервю вицепрезидентът Дж. Д. Ванс заяви, че затварянето на Ормузкия проток би било „самоубийствено“ за икономическите интереси на иранската диктатура.
Източник: La Razón
Иран, световната търговия с петрол
