Целта ще бъде да се повиши отбранителната сигурност и да се намали въздействието на космическите отпадъци. Но това може да създаде конфликти със Съединените щати, които ще трябва да спазват разпоредбите.
В момента в космоса има близо 12 000 спътника, а само през 2024 г. са изстреляни 3000. През първите четири месеца на 2025 г. само SpaceX изстреля 573 спътника. Ако към тях добавим и изследователските сонди, корабите за снабдяване на Международната космическа станция и други, космосът се превръща в ничия земя. И трябва да бъде регулиран. Поне това е мнението на Европейската комисия.
Според неотдавнашно изявление от Брюксел, „Космическият закон на ЕС бележи първия път, когато регулираме космическите дейности в Европейския съюз“, по думите на комисаря по отбрана и космическо пространство Андрюс Кубилюс. „И се прилага за всички компании, предоставящи услуги.“
Новият закон се фокусира върху три области:
- Сигурност, установяване на хармонизирани процедури за разрешаване на изстрелването и експлоатацията на спътници.
- Устойчивост, чрез установяване на стандарти за предотвратяване на кибер и физически заплахи за космическите активи.
- Устойчивост, с планове за разработване на методология за измерване на въздействието върху околната среда от космическия сектор.
Наборът от правила ще се прилага екстериториално, което означава, че ще обхваща и компании извън ЕС, като например американски, китайски, индийски и японски фирми, които искат да работят в ЕС, което потенциално би създало конфликт със Съединените щати.
Законодателството ще позволи на изпълнителната власт на ЕС да разшири обхвата на правомощията на единния пазар, за да обхване предстоящите изстрелвания на хиляди спътници в орбита, в допълнение към установяването на екологични стандарти за космически кораби и ракети. Достъпът до пазара за компании като SpaceX на Илон Мъск, която управлява огромната космическа интернет мрежа Starlink, ще зависи от спазването на разпоредбите.
Въпреки че не се очаква законът да се прилага за спътници, изстреляни поне до 2030 г. (което означава, че хилядите космически кораби, които вече са в орбита, няма да бъдат обхванати), той остава повратна точка за индустрия с малък надзор до момента.
Изпълнителният орган на ЕС предложи дълъг период на поетапно прилагане (две години), преди регламентът да влезе в сила и да бъде приложен от държавите членки. Това обаче означава, че до момента на влизането му в сила множество мегаконстелации, като Starlink на Мъск, Kuiper на Amazon и китайски алтернативи, ще бъдат оперативни. Към момента проектът е изправен пред сложен законодателен процес, за да стане обвързващ закон, като големи космически държави като Германия, Франция и Италия са готови да лобират усилено. Вероятно ще има и противопоставяне от страна на Съединените щати и техните милиардери-собственици на космически компании по отношение на достъпа до пазара.
„Космическият закон на ЕС е законодателна инициатива на Европейската комисия, която въвежда хармонизирана рамка за космически дейности в целия Съюз“, се обяснява в изявлението. „Предложението има за цел да гарантира безопасност и екологична устойчивост, като същевременно повишава конкурентоспособността на космическия сектор на ЕС.“
Новият закон разглежда един проблем и той е, че настоящият регулаторен пейзаж в Европа е фрагментиран в 13 различни национални подхода. Космическото право на ЕС ще създаде единен пазар за космически дейности, улеснявайки растежа и трансграничната дейност на компаниите. Що се отнася до сигурността, законът „въвежда строги правила за проследяване на космически обекти и смекчаване на космическите отпадъци, като по този начин запазва безопасния и непрекъснат достъп на Европа до космоса“, добавя ЕС. „Персонализираните изисквания за киберсигурност ще засилят защитата на европейската космическа инфраструктура и ще осигурят непрекъснатост на дейността.“
Източник: La Razón
