През 2026 г. бихме могли да станем свидетели на нещо, което доскоро изглеждаше по-скоро като научна фантастика, отколкото като лабораторен експеримент. Първите значителни научни постижения, водени предимно от изкуствен интелект. Вече не става въпрос само за големи езикови модели, които пишат текстове или анализират данни, а за така наречените ИИ агенти. Системи, които интегрират различни модели и са способни да изпълняват сложни изследователски процеси в множество стъпки, а в някои случаи и с минимален човешки надзор.
Това нарастващо използване на ИИ като научен инструмент обещава да ускори откритията, но също така разкрива и неговите недостатъци. Изследователите вече са документирали сериозни грешки, като например случайното изтриване на данни, риск, който става все по-тревожен, тъй като тези системи придобиват автономност. В същото време се появяват алтернативни подходи, които надхвърлят гигантските модели. Малки ИИ системи, обучени с ограничени данни и специализирани в решаването на специфични математически проблеми. Една от тези системи успя да се представи по-добре от много по-големи модели в логически тест през 2025 г., предвещавайки тенденция, която може да се затвърди тази година.
Генни терапии
Ако има една биомедицинска област, готова за повратна точка през 2026 г., това е персонализираната генна терапия. Планирани са поне две големи клинични изпитвания, целящи да разширят мащаба на лечение, което досега се прилагаше по доста рудиментарен начин. След успешното CRISPR лечение на бебе за лечение на метаболитното заболяване, от което страда, изследователите, които направиха това възможно, планират да поискат одобрение от FDA за клинично изпитване, което ще включва повече деца с подобни заболявания, причинени от варианти в седем гена, които могат да бъдат лекувани със същия подход. Междувременно друг екип от експерти се надява да започне подобно проучване за генетични нарушения на имунната система. Тези стъпки, ако бъдат завършени, ще ни доближат до персонализираната медицина, която ние като общество чакаме.
Диагностика на рак
2026 г. носи и резултатите от едно от най-големите клинични изпитвания досега в областта на ранната диагностика на рак. В Обединеното кралство над 140 000 души са участвали в проучване, оценяващо кръвен тест, способен да открие около 50 вида рак, преди да се появят симптоми. Тестът търси фрагменти от ДНК, освободени от туморни клетки, и идентифицира тъканта или органа, от които произхождат. Ако резултатите са положителни, британските здравни власти планират да го въведат широко в болниците, което би представлявало радикална промяна в начина, по който се лекува заболяване, при което времето е от съществено значение.
При клиничните изпитвания, предстоят значителни регулаторни промени. През април Обединеното кралство ще стане свидетел на прилагането на най-значителната реформа на клиничните изпитвания от две десетилетия, която ще опростява процедурите, ще изисква публична регистрация на изследванията и ще налага публикуването на резултатите в определени срокове.
В Съединените щати FDA също преразглежда критериите си, за да позволи в някои случаи одобряването на нови лекарства само с едно клинично изпитване. Тези мерки целят да ускорят пристигането на лечения, като същевременно се борят с все по-честите случаи на измами в света на научните изследвания.
Луната и Марс се завръщат на преден план
Космическите изследвания ще преживеят още една интензивна година през 2026 г. Мисията Artemis II на НАСА ще изпрати четирима астронавти в орбита около Луната за десет дни, в първия пилотиран полет около нашия спътник от 70-те години на миналия век. Тази стъпка ще бъде ключова за подготовката за бъдещи кацания на Луната.
Китай ще изстреля сондата Chang’e-7 с цел да кацне близо до южния полюс на Луната, особено сложен регион от голям научен интерес поради евентуалното наличие на воден лед.
Междувременно Япония ще отплава към Марс с мисията MMX, предназначена да изучава неговите луни (Фобос и Деймос) и да събира повърхностни проби от една от тях, за да ги върне на Земята през следващото десетилетие.
ESA (Европейската космическа агенция), планира да изстреля PLATO тази година. Това е спътник, предназначен да идентифицира планети, подобни на Земята, около близки звезди. С 26 камери и повече от 200 000 звезди под наблюдение, мисията се стреми да отговори на един от големите въпроси на науката, а именно колко често срещани са потенциално обитаемите светове?
Индийската мисия Aditya-L1, ще продължи да наблюдава Слънцето по време на слънчевия максимум, предоставяйки ключови данни за неговите слънчеви петна, изригвания и слънчеви бури от привилегирована позиция.
Това лято Големият адронен колайдер на ЦЕРН ще бъде затворен за три години.
Това са само част от грандиозните научни постижения, на които ще станем свидетели през идната година.
генни терапии, диагностика на рак, наука
