Има добри новини за планетата, озоновият слой се възстановява с постоянни темпове благодарение на успеха на международните споразумения, като дупката през 2024 г. е забележимо по-малка, отколкото в предишни години.
До средата на този век озоновият слой може да бъде напълно възстановен. Този сценарий вече е прогнозиран от международната научна общност с конкретни дати, пътна карта за възстановяване на планетата, която поставя основния етап през 2040 г. До тази дата се очаква по-голямата част от озоновия слой да се върне до нивата си от 1980 г. Възстановяването обаче ще бъде по-бавно в полярните региони, които исторически са били най-силно засегнати: Арктика няма да достигне същото състояние до 2045 г., докато Антарктида, където дупката винаги е била по-устойчива и по-голяма, ще трябва да чака до 2066 г. Този бавен процес на възстановяване е жизненоважен за уникалната екосистема, където е наблюдавано, че дори пингвините променят Антарктида с биологичната си активност. Това монументално постижение не е случайно. То е пряк резултат от глобалното сътрудничество, което започна през 80-те години на миналия век, когато заплахата надвисна над цялата планета.
Пионерски споразумения като Виенската конвенция и, най-вече, Монреалския протокол от 1987 г. демонстрираха, че координираните действия са възможни и най-вече ефективни. Това безпрецедентно дипломатическо усилие успя да обърне екологичните щети в планетарен мащаб. Този защитен щит е от съществено значение за живота на нашата планета.
Успехът на Монреалския протокол се крие в неговата удивителна способност да елиминира повече от 99% от химикалите, отговорни за разрушаването му. Съединения като хлорофлуоровъглероди (CFC), които някога са били повсеместни в ежедневни продукти като аерозоли и хладилни системи, бяха практически елиминирани благодарение на ангажимента на подписалите го държави. Тяхното оттегляне позволи на атмосферата да започне своя бавен, но постоянен процес на регенерация.
Доказателствата за тази регенерация са осезаеми днес. Последните данни потвърждават, че положителната тенденция продължава, разкривайки, че озоновата дупка, регистрирана през 2024 г., е по-малка, отколкото в предишни години. Размерът ѝ е по-малък от този, наблюдаван между 2020 и 2023 г., предоставяйки неопровержимо доказателство, че мерките, предприети преди десетилетия, продължават да дават плодове.
Екологичната програма се е развила и усилията сега са насочени към хидрофлуоровъглеводородите (HFC) чрез изменението от Кигали, прието през 2016 г. Въпреки че тези съединения не увреждат директно озоновия слой, те са мощни парникови газове. Постепенното им премахване не само затвърждава вече постигнатата защита, но и според експертни оценки би могло да предотврати глобалното затопляне с до половин градус по Целзий до края на века.
Виенската конвенция, Монреалският протокол
