Способна да усеща температура, налягане и други детайли благодарение на своите 860 000 точки на чувствителност.
Досега роботите бяха машини, които „виждаха“ с камери, „чуваха“ с микрофони. Способността за висцерално усещане на околната среда досега беше само мит. Последният напредък в тази област предлага изключително амбициозна концепция: оборудване на машина с кожа, която открива сложни физически стимули по начин, подобен на истинското чувство за допир.
Екип от учени от университетите в Шанхай и Хонконг е разработил гъвкава, проводима роботизирана кожа, способна да функционира като цялостен сензор. Тази синтетична повърхност може да трансформира цяла роботизирана ръка в сензорна мрежа, способна да открива едновременно налягане, температура, повреди и дори множество точки на контакт, благодарение на вътрешна структура с повече от 860 000 микроскопични пътя, които предават електрически сигнали.
За разлика от предишните технологии, които изискваха специализирани сензори, кожата, разработена от китайски учени и описана в проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, действа като единичен, мултимодален сензор. Това е подобно на човешката кожа – орган, който събира различни видове стимули и ги предава на нервната система за интерпретация. Когато говорим за робот, който „чувства“, ние не говорим за съзнание или субективен опит като хората, а по-скоро за способността да открива и обработва вредни или критични стимули и да реагира автоматично и ефективно. Във функционален план тази изкуствена „болка“ е еквивалентна на предупреждение за потенциално или действително физическо увреждане, което задейства действия за защита на системата. Тази концепция в роботиката се нарича изкуствена ноцицепция и се стреми да имитира биологичната функция на рецепторите за болка, които имаме в кожата си.
На практика, чувствителната роботизирана кожа позволява на робота не само да открива силата на захват, но и да идентифицира кога даден обект е твърде горещ, твърде студен или дори кога повърхността му е била порязана или пробита. Това се изразява в по-голяма безопасност и по-усъвършенствано поведение при взаимодействие с хора и сложни среди. За да може един робот да работи безопасно и ефективно в сложни контексти, той трябва да има по-прецизно разбиране за физическия свят.
Роботизираната кожа не само открива докосване: тя може да се учи от сензорни сигнали, за да различава вида на взаимодействието и да адаптира реакцията си. Тази перцептивна способност е ключова за това машините да си сътрудничат с хора, без да причиняват вреда, и с ниво на сензорна сложност, което преди това се е срещало само при живите същества. Този тип „роботизирана чувствителност“ отваря значителни възможности.
Въпреки че в ежедневния език говорим за роботи, които „чувстват болка“, това не означава, че машините имат субективни преживявания или осъзнаване на страданието, подобно на хората или животните. Изследователите подчертават, че тази способност не е еквивалентна на „чувстване“ в човешкия смисъл, а по-скоро на разпознаване на потенциално вредни стимули и реагиране, за да защити себе си или другите. Роботът може да реагира на вреден сигнал, да спазва протоколите за безопасност и да адаптира поведението си, но няма емоционално преживяване, свързано с този стимул, както живите същества.
