Въпреки безпрецедентните многохилядни протести в столицата на Грузия, противоречивият закон за „чуждите агенти“ беше приет и на трето четене, а Жозеф Борел, представителят по външна политика на ЕС осъди остро решението.
В изявление, подписано и от Европейската комисия, Борел казва, че този закон върви срещу целите на Грузия за членство в ЕС и трябва да бъде премахнат.
„Приемането на този закон има негативно влияние върху напредъка на Грузия по пътя към ЕС. Изборът за път напред в ръцете на Грузия.“ се казва в изявлението.
„Призоваваме грузинските власти да оттеглят закона ,да изпълнят ангажиментите си по пътя за ЕС и да напреднат с нужните реформи.“
В изявлението не се посочват конкретни последствия за процеса по приемане в ЕС, който започна едва през декември, с даването на статут „кандидат-член“.
„ЕС е готов да продължи да подкрепя грузинците да работят за европейско бъдеще,“ се казва още в изявлението.
Според първоначалната идея на Борел, е трябвало да се публикува комюнике във връзка със закона, подписано от всички страни членки, но този план не се приема от Унгария и Словакия, чиито премиери открито избягват да се включат в критики към Кремъл и неговите съюзници.
Така, изявлението се подписва от ЕК, но идва с известно закъснение, което показва трудното постигане на единодушие в блока.
„ЕС ясно и неколкократно заяви, че духът и съдържанието на този закон не са в съответствие с основните норми и ценности на ЕС. Той ще подкопае работата на гражданското общество и независимите медии, а свободата на сдружаване и на изразяване са основни човешки права и стоят в основата на ангажимента на Грузия по пътя към ЕС“ се казва още в изявлението.
В това време, външните министри на Литва, Латвия, Естония и Исландия кацнаха в Тбилиси, за да се срещнат с президента Саломе Зурбашвили, която обеща да наложи вето на закона.
„Законът за „чуждите агенти“ е несъвместим със стандартите на ЕС. Той не може да бъде поправен, понеже е фундаментално сгрешен.“ Казва Габриелиус Ландсбергис, външен министър на Литва.
След приемането на закона, всички медии и НПО в Грузия ще са задължени да се регистрират като „преследващи интересите на чужда сила“, ако повече от 20 % от финансирането им идва от чужбина.
Основните притеснения на опозицията и обществото са, че дефинициите в закона позволяват той да се ползва за репресии срещу неудобни за властта личности и организации. Голяма част от НПО работят с грантове от чужбина по различни проекти и това е така още от времето на скъсване с СССР. Например организациите „Трансперънси интернешънъл“ и „Амнести интернешънъл“ които се фокусират върху опазване на човешките права и прозрачност при упражняването на власт, ще станат „агенти на чужда сила“.
Овен заради закона, грузинското правителство търпи критики и заради полицейско насилие по време на протестите, репресии, арести и побои.
Според проучване, 89 % от грузинците желаят страната да стане член на ЕС, 80 % желаят да е в НАТО, а 87 % посочват Русия като най-голямата политическа и икономическа заплаха за страната.
Източник: Euronews
