През октомври 2021 г. Европейската комисия призова страните членки да разработят национални стратегии срещу антисемитизма. Днес, 3 години по-късно, някои страни нямат такива, а антисемитизмът е във възход.
През последната седмица видяхме как в Амстердам, в навечерието на годишнината от смразяващата „Кристална нощ“, футболна агитка се сби с израелски фенове. В Берлин деца на евреи бяха подложени на тормоз на футболно игрище и преследвани от тълпа с ножове. В Антверпен социалните медии призоваха за „лов на евреи“ и петима души са арестувани преди да започнат действия по този призив.
Това е възход на антисемитизма и според някои, точно така изглежда призивът „глобализирайте интифадата“.
Изглежда сега, населението на Европа се радикализира под влияние на войната в Газа и последвалите нападения на Израел над Ливан и Сирия. Пропагандата по темата в медиите расте, а публични лидери и официални лица, опитвайки се да защитават жертвите във войната, всъщност открито застават на страната на ХАМАС, Хизбула и Техеран.
Така предразсъдъци и несигурност, подсилени от пропагандата и „каузата“ на групи, обявени за терористи, подхранват антисемитски настроения и скоро те се превръщат в действия.
Събитията, които се случват, приличат на исторически сцени, но не са особено изненадващи. От проучване през 2023 г. знаем, че еврейските общности навсякъде са подложени на различни форми на насилие и дискриминация.
Половината от евреите в Европа се притесняват да не станат жертва на насилие, и то преди 7 октомври – атаката, която предизвика войната в Газа.
От края на миналата година, антисемитските настроения и действия в Европа непрекъснато нарастват.
Според проучване от 2024 г. във Франция, Германия, Великобритания, САЩ, Канада, Австралия и Аржентина, 56 % от хората са съгласни с т.нар. „двойна лоялност“, според която евреите са по-лоялни към Израел, отколкото към собствената си страна.
Наред с това, циркулират и други митове за еврейската общност, които допълнително подхранват страховете на хората и ги превръщат в открит антисемитизъм.
Според Европейската комисия страните членки имат отговорност да намерят решение на този проблем, който по същество представлява дискриминация и насилие над една група хора, като създадат стратегии в три ключови области: сигурност, образование и политическо лидерство.
Засега в 14 от 27 страни членки на ЕС има такива стратегии, а в другите антисемитизмът е включен в общите стратегии за борба с расизма. Според ЕК, антисемитизмът трябва да бъде отделен от другите видове расизъм заради фундаменталните разлики.
Например, расизмът се гради на очевидни качества като етническа принадлежност или цвят на кожата, докато евреите, които обхващат различни раси и етноси, се представят като олицетворение на някакво изконно зло, което цели да навреди на света.
Белгия, Малта и Литва изобщо не включват антисемитизма в стратегиите си за борба с расизма. Така, седалището на ЕС, където живее еврейска общност от 29 хиляди души, не разполага с никаква стратегия за тяхната защита.
Източник: Euronews
