С неочакваната подкрепа на традиционно противопоставящи се политически сили, Мишел Барние е освободен след само три месеца на власт, след като прибeгна до противоречив механизъм.
Крайната десница рядко подкрепя каузи, прокарвани от левицата. Въпреки това Франция, като безпрецедентен ход, реши да отстрани министър-председателя Мишел Барние, чрез вот на недоверие, представен от лявата коалиция Нов народен фронт и подкрепен от Марин Льо Пен и нейните поддръжници. Правителството на Барние е най-краткото в историята на Френската република, защото изминаха едва три месеца, откакто президентът Еманюел Макрон го назначи.
Избухналата политическа криза ще принуди Макрон да преговаря преждевременно с различни политически партии, за да прокара плановете си в изпълнителната власт. Френският президент обаче подчерта, че неговата приемственост не е застрашена, въпреки, че опозицията има предимството, като го смята за единственият отговорен за политическата и парламентарната ситуация в страната.
Защо беше внесен вот на недоверие срещу правителството на Барние?
Френският премиер не успя да изгради солидно парламентарно мнозинство. Франция е разделена политически от юли тази година, когато се проведоха законодателните избори, на които Макрон загуби абсолютното мнозинство и с това неговата управляемост. Всеки нов закон или поправка изискваше неудобно гласуване, което спираше законодателния процес и следователно френската държава като цяло. Трудностите при одобряването на бюджетите за социално осигуряване, доведоха до вота на недоверие. Барние използва необичаен път, известен като „ядрен вариант“, като прибягна до член 49.3 от френската конституция, който позволява заобикаляне на парламентарния вот за одобряване на бюджетите. Ясно е, че „ядреният вариант“, разглеждан и като авторитарен акт, отваря вратата за вот на недоверие. В този случай както левицата, групирана в Новия народен фронт, така и крайната десница, водена от Льо Пен, действаха мигновено. С този сбор от противоположни политически сили вотът на недоверие получи необходимите гласове (331) за разпускане на изпълнителната власт, събитие, което не се е случвало от 1962 г. насам с Джордж Помпиду.
Последици от вота на недоверие във Франция
С този успех Нов народен фронт демонстрира способността си да мобилизира и упражнява натиск дори в един фрагментиран парламент. Еманюел Макрон, като президент, е изправен пред огромното предизвикателство да назначи нов министър-председател, който може да изгради консенсус. Сред възможните кандидати са технократи, способни да успокоят политическото напрежение.
Освен това Франция рискува да изпадне в продължителна политическа парализа. Без ясно мнозинство, всяко ново правителство ще се бори да осъществи значителни реформи в критични области като икономиката, заетостта или бюджета. Франция вече е изправена пред предизвикателства като инфлация и публичен дефицит. Бюджетът за 2025 г. беше одобрен без гласуване в парламента, вероятно поради противоречивите мерки, които съдържаше за балансиране на публичните сметки. Увеличението със седем часа неплатен труд годишно за всички работници, с цел набиране на 2,5 милиарда евро за възрастните хора, преля чашата.
Публичното възстановяване на разходите за медицински консултации също беше намалено от 70% на 60%, което прехвърля допълнителни разходи към частните застрахователни компании. И накрая, въвеждането на солидарен данък върху самолетните билети за финансиране на социални и екологични инициативи.
Източник: LA RAZON
