Равенството между половете, правата на жените, опазването на правата на малцинствата, етнически или свързани със сексуалната ориентация, са сред най-големите постижения на културата на 20 век. Сега, светът изглежда се отдръпва от човешките права като концепция, а причините са резултат от смесването на култура, идеология, политика и пропаганда.
Днес, навсякъде по света, сексуалното образование, репродуктивните права и правата на ЛГБТ са атакувани по повече от един начин. Изследователи наричат това „движение против джендърите“ и предупреждават, че то е по същество движение срещу правата на жените, правата за самоопределяне на сексуалната ориентация и самата демокрация.
Какво са „джендърите“ и защо сме срещу тях?
„Движението срещу джендърите“ е термин, който включва в себе си социално движение срещу т.нар. „джендър идеология“ и „теорията за пола“.
Без да дават дефиниция на тези понятия, последователите на това движение се обявяват срещу същите неща, които ООН дефинира като основни човешки права.
Това са репродуктивните права, правото на самоопределяне на собствената сексуалност, образование, което да включва тези концепции и цялостната концепция за „джендър“, което на български означава, но не се изчерпва със социалната роля на човек от даден пол в общността.
Доклад на офиса по човешки права в ООН показва три консервативни групи, които стоят зад това движение: правителства, религиозни групи и граждански групи.
Техните цели варират в зависимост от съответната страна, а привържениците на движението са съгласни, че концепцията за социален пол е опасна, защото променя обществото. Те виждат в „традиционната“ според тях социална единица – патриархалното, доминирано от мъж семейство с жена и деца, единствена възможна и допустима форма на съществуване в обществото.
„Движението против джендърите“ показва и връзка с политическите промени, случващи се по света извън либерално-демократичните страни, а именно: крайно десен популизъм, който си играе със страховете на хората и провокира още по-големи притеснения в условията на и без това растящата несигурност в света.
Потенциалните цели на това движение са всъщност промяна в общественото мнение само че наобратно – от признаване на човешките права на различните от нас, към установяване на единствена, „традиционна“ форма на поведение, отклоненията от която се преследват като „неестествени“.
Например Доналд Тръмп, който преди да стане политик се гордееше, че транс-жени участват в конкурсите му за красота, сега обещава, че ще „победи култа на джендър идеологията“.
От джендъри към човешки права
През 2024 г. движението против човешките права на определени групи хора съществува във всички страни по света, а неговите привърженици се увеличават.
Това представлява сериозно предизвикателство пред опазването на човешките права, но също и води до тяхното ефективно заличаване.
Например, в САЩ, след решение, отменящо конституционното право на жените на аборт, отделните щати получиха възможност сами да създадат закони относно абортите, в резултат на което в някои щати се отнема правото на жените да вземат решения за собственото си тяло, тоест отнемат се репродуктивните им права.
В света са приети стотици закони срещу ЛГБТ хората и трансхората, които по същество премахват човешките права на тези личности. В Турция, кампанията на Ердоган беше базирана върху реторика срещу ЛГБТ, а в Иран ще лежите в затвора ако сте гей, докато според световната наука, тази ориентация не е по избор, нито подлежи на промяна.
В Гана също е престъпление да си с хомосексуална ориентация, а в Индия движението върви в посока превръщане на жените в „традиционни“ домакини и нищо повече.
Откъде започва това движение?
Началото на „движението срещу джендърите“ е през 90-те години на 20 век, като отговор на международното разпознаване и кристализация на характеристиките на социалния пол (джендър) – социалната роля, която човек изпълнява в общността. Това предизвиква и призиви за равенство между половете в обществото, както и признаване на репродуктивните права.
Опонентите на тезата, че жените и мъжете имат равни права в обществото изхождат от историческата концепция за „традиционно семейство“ като гръбнак на обществото, която се проследява до колониалния период на Великобритания и Европа и далеч не е толкова „традиционна“. Но идеята по-късно е подета от църквата, като папа Йоан Павел Втори казва, че „мисията на жената“ е подкопана от „специфични идеологии, касаещи социалният пол (джендъра)“ имайки предвид не трансхората, а социалните роли на мъжете и жените в обществото.
Така възниква терминът „джендър идеология“ – идеология, касаеща социалния пол, а фундаменталистки групи, включително религиозни, започват да го използват като аргумент срещу човешките права.
Морална паника
През 2024 г., „джендър“ включва в себе си освен концепцията за социалните роли, също и изследвания по темата, законова защита на транс хора и оцелели от домашно насилие или изнасилване и правата на жените и момичетата като цяло.
В момента „движението срещу джендърите“ се ползва за атаки срещу всякакви, възприемани като прогресивни или либерални действия, включително и такива по опазване на околната среда.
Основните аргументи срещу „джендър идеологията“ са, че тя заплашва идентичността, нацията или семейството или, че покварява морала, в случая на религиозните фундаменталисти.
Подобна реторика, особено повтаряна от политически фигури или обществени и религиозни водачи създава т.нар. от социологията „морална паника“ – идеята, че дадена група, личност или концепция представлява неизбежна опасност за обществото.
Превръщането на човешките права на групи хора в „опасност за обществото“ създава и логичен отпор у същото това общество. Никой не желае начинът му на живот да бъде застрашен.
Ерозия на демокрацията
Не е за подценяване и финансирането на тези движения по света, като то идва както от религиозни и граждански групи, така и от бизнеси, като надхвърля милиард долара годишно.
Основният резултат от това движение, освен моралната паника, която можем да наблюдаваме ежедневно, е редуциране на човешките права на жените и момичетата, на ЛГБТ общността, на малцинствата и на трансхората.
Следват атаки срещу активисти за човешките права, което създава още страх в обществото и все повече хора избират да не защитават собствените си права, за да не бъдат нападнати. Нови закони ограничават активизма и създават предпоставки за още повече ограничения на човешки права, като свобода на словото и медиите. Виждаме го в Индонезия, Малайзия, Полша. Подобни закони водят до намаляване на образованието по теми като безопасен секс, сексуална ориентация и репродуктивни права, което поставя най-вече, но не само, жените и момичетата в неравностойно положение.
Така, общият резултат е „ерозия на демокрацията“, по-малко човешки права на най-уязвимите групи от обществото, поляризация на мненията и възникване на фашистки тенденции сред все по-големи групи хора.
Предстои да разберем какво следва нататък.
Източник: CNN
