Правителството на Мелони оказва натиск върху Брюксел да включи моста в Европейския план за военна мобилност и по този начин да изпълни ангажимента за 5% от БВП, за отбрана.
Италианският премиер Джорджа Мелони приветства споразумението, постигнато в Хага миналата седмица между държавите-членки на Атлантическия алианс – с изключение на Испания – според което те се ангажират да инвестират 5% от брутния си вътрешен продукт (БВП) в отбрана до 2035 г., както поиска президентът на САЩ, Доналд Тръмп. Италианският премиер разкритикува премиера Педро Санчес и заяви, че отношението на испанския лидер излага на „риск“ сигурността на всички. В Италия опозицията прие хладнокръвно изявленията на Мелони.
Как страна с публичен дълг над 3 трилиона евро може да постигне толкова амбициозна цел?
По време на парламентарна изява Мелони не обясни как очаква да изпълни ангажимента си, особено като се има предвид, че Италия е една от страните от НАТО с най-ниски военни разходи. През 2024 г. тя е отделила 1,5% от БВП и твърди, че увеличението на разходите за отбрана няма да намали ресурсите за „благополучието на италианците“, защото „това е процес, съвместим с другите приоритети на правителството“.
Италия има за цел да класифицира изграждането на мегамост над Месинския проток, в южната част на страната като „стратегическа военна инфраструктура“ и по този начин да включи разходите като част от инвестициите си в отбрана.
Ил Кавалиер одобри проект по време на първия си мандат, който включваше четири ленти на магистрала във всяка посока, както и две железопътни линии, но строителството така и не започна. През 2012 г. технократското правителство на Марио Монти реши да отложи решението за изграждането на моста и по-късно отмени проекта, който едва сега беше възобновен от дясната коалиция, начело на правителството, насърчавана от Матео Салвини, министър на инфраструктурата и транспорта.
С бюджет от приблизително 13 милиарда евро, проектът има за цел да свърже над 300-те километра, разделящи остров Сицилия с региона Калабрия на италианския полуостров, което го прави най-дългият висящ мост в света. Инфраструктурата ще бъде част от Скандинавско-средиземноморския коридор, ключова артерия за транспорт на хора и стоки между Северна и Южна Европа.
Италианското правителство настоява проектът да се счита за стратегически отвъд просто икономическата перспектива. Мелони иска да включи моста в Плана за действие на ЕС, за военна мобилност, който финансира транспортни коридори, позволяващи бързо военно разполагане в целия блок. В писмо, изпратено до Европейската комисия през април, италианското правителство твърди, че мостът ще засили отбранителната позиция на Европа, като улесни движението на войските от Северна Европа, до четирите военни бази в Сицилия. Рим твърди, че мостът „е от стратегическо значение за националната и международната сигурност, дотолкова, че ще играе ключова роля в отбраната и сигурността, улеснявайки движението на италианските въоръжени сили и съюзниците от НАТО“.
Това ново обозначение би позволило на Италия да отнесе проекта към разходите си за отбрана, тъй като от 5% от БВП, за които членовете на НАТО са се ангажирали, 3,5% трябва да бъдат разпределени за отбрана, докато 1,5% могат да бъдат разпределени за сигурност.
„Италианските власти трябва да преценят дали основната цел на моста Месина е военна или гражданска“, заяви говорител на Европейската комисия, когато беше попитан по въпроса.
Друга трудност, породена от изграждането му, е възможността виадуктът да се превърне в златна мина за мафиите, действащи в района, особено калабрийската Ндрангета и сицилианската Коза Ностра, както наскоро предупреди Дирекцията за разследване на борбата с мафията.
Източник: La Razón
