Неспособността да се предотврати повишаването на глобалните температури над 1,5°C тласка човечеството към „опасната зона“, тъй като планетата Земя достига първата си климатична повратна точка в историята.
Нов доклад, изготвен от 160 учени от цял свят, разкрива, че покачващите се температури нанасят широко разпространени щети върху кораловите рифове в топлите води, застрашавайки прехраната на стотици милиони хора, които зависят от тях.
Проучването, водено от професор Тим Ленън и публикувано от Global Tipping Points, призовава за „незабавни действия“ от страна на световните лидери и политиците по света, като предупреждава, че целите на Парижкото споразумение не са достатъчни.
Глобалното затопляне вече е достигнало 1,4°C, а учените изчисляват, че термичната критична граница за кораловите рифове в топлите води е между 1°C и 1,5°C, като 1,2°C е средната оценка.
Докладът предупреждава, че дори най-оптимистичните сценарии за ограничаване на затоплянето до 1,5°C, заложени в Парижкото споразумение, няма да бъдат достатъчни, за да се предотврати необратимото преминаване на кораловите рифове през тяхната термична повратна точка.
Вече глобалното затопляне, причинено от емисиите на парникови газове, е довело до „безпрецедентно измиране“ на кораловите рифове и до най-тежкото регистрирано избелване за периода 2023–2025 г.
Изследователите препоръчват по-добро управление на рифовете, както и спешни политически мерки и оценки на риска, които да увеличат шансовете за тяхното оцеляване.
Всяка допълнителна частица затопляне увеличава риска от предизвикване на нови климатични повратни точки.
Докладът също предупреждава, че някои части от полярните ледени покривки може вече да са преминали своите повратни точки, което може да доведе до няколко метра „необратимо“ покачване на морското равнище в бъдеще — с последици за стотици милиони хора.
Ако глобалното затопляне надмине 1,5°C в следващите години, както се прогнозира, Амазонската гора също е изложена на риск от масово изсъхване, което ще причини „неизчислими щети на биологичното разнообразие“ и ще засегне над сто милиона души, зависими от екосистемата ѝ.
„Атлантическото меридионално обръщане на теченията (AMOC) също е застрашено от колапс при затопляне под 2°C,“ се добавя в доклада.
„Такъв сценарий би подкопал глобалната хранителна и водна сигурност и би потопил Северозападна Европа в сурови зими.“
За да се предотвратят климатичните повратни точки, експертите заявяват, че човешките емисии на парникови газове трябва да бъдат намалени наполовина до 2030 г. (в сравнение с нивата от 2010 г.) и да се достигне въглероден неутралитет до 2050 г.
„Ако изчакаме да преминем повратните точки, преди да действаме, ще бъде твърде късно,“ предупреждава докладът.
„Единствената реална стратегия за управление на риска е да действаме предварително.“
Източник: Euronews
