Хенри Кисинджър, американски дипломат, който играе съществена роля в американската и международна политика през 20 и началото на 21 век почина на 100-годишна възраст. Той е бил в дома си, а близките му не споделят обстоятелствата около смъртта му.
Кисинджър е активен дипломат, политик и консултант през целия си живот, участва в събития в Белия Дом, среща се с чуждестранни лидери и помага в дипломатически преговори. През юли тази година изненадващо посети Пекин и се срещна с китайският президент Си Дзинпин във време, в което американско-китайските отношения са влошени.
През 70-те години на 20 век, в разгара на студената война, Кисинджър е съветник по националната сигурност и по-късно Държавен секретар на САЩ. Като такъв, той участва в редица събития, фундаментално важни за епохата, които повлияват хода на историята.
Благодарение на него САЩ осъществяват ползотворни взаимоотношения с Китай, провеждат успешни преговори със СССР относно въоръжаването и засилват връзките между Израел и арабските страни. Негова е заслугата за прекратяване на Виетнамската война, за което получава Нобелова награда за мир.
Кисинджър е смятан за архитект на американската външна политика по времето на президента Никсън и неговия наследник, президентът Форд. През целия си живот, неговите виждания и мнения са взимани под внимание от управляващия елит в САЩ, а той е считан за брилянтен дипломат.
За много хора обаче, Кисинджър е „военен престъпник“ поради противоречивата си подкрепа и активна работа в полза на антикомунистически диктатури, особено в Латинска Америка.
През 1973 г. е удостоен с Нобелова награда за мир, която също предизвика противоречия, защото двама членове на нобеловия комитет подават оставка, след присъждането на наградата.
Хайнц Алфред Кисинджър е с еврейски произход, роден е в Германия през 1923 г., а през 1938 г., заедно със семейството си емигрира в САЩ, за да избегне нацисткия режим.
В САЩ сменя името си на Хенри и през 1943 г. става американски гражданин. Служи в Армията на Европа през Втората световна война, след което придобива магистърска степен и докторат от Харвард и остава в борда на престижния университет през следящите 17 години.
През 1973 г. е назначен за държавен секретар, което го превръща в авторитет относно решенията на САЩ по външната политика.
При разрастването на конфликта между Арабисте страни и Израел, Кисинджър за първи път използва станалата в последствие емблематична за него „дипломация на совалката“ – много личен метод за оказване на сериозен дипломатичен натиск.
Скандалът Уотъргейт, който принуждава президента Никсън да подаде оставка не засяга Кисинджър и той остава на позицията си и по времето на Форд. Напуска правителството след загубата на Форд от Джими Картър и в края на 70-те години основава собствена консултантска компания в Ню Йорк, която през следващите десетилетия предлага услугите си на световния корпоративен елит.
Кисинджър участва в бордовете на различни корпорации и е канен на форуми по сигурността; пише книги за лидерство и управление и се превръща в чест гост в медиите, коментиращ международни събития.
След атаките от 11 септември, президент Буш се опитва да го включи като лидер на разследващия комитет, но консултантската му фирма, създава предпоставка за конфликт на интереси, така че това не се случва.
Източник: Reuters
дипломация, Кисниджър, политика
