Ново проучване разкрива, че Слънчевата система не е изолирана. Тя е част от огромна мрежа от кухини, свързани с древни свръхнови.
Ново проучване, базирано на рентгенови наблюдения, разкри много крехка, гореща газова структура, която изглежда се простира от нашата слънчева околност до близки звездни области. Далеч от това да е „тунел“ във физическия смисъл, този канал би могъл да ни помогне да разберем как нашата система взаимодейства с галактическата среда и как материята тече в Млечния път.
За да разберем това откритие, е необходимо да помним, че Слънцето, а с него и всички ние, не се носи в перфектен вакуум. Нашата слънчева система е потопена в гигантска кухина, наречена Локален балон, регион с неправилна форма, който се простира на около 1000 светлинни години и е изпълнен с изключително горещ газ, на милиони градуса, но с много ниска плътност, много по-малка от средната междузвездна среда. Този балон се е образувал от кумулативното действие на няколко свръхнови, които са избухнали близо до слънчевата система преди между 10 и 20 милиона години. Ударните вълни от тези експлозии са преминали през околния газ, нагрявайки го и издълбавайки „дупка“, която продължава да се разширява и колебае с течение на времето. С други думи, ние живеем в огромна кухина, издухана от древни звезди, които са загинали по грандиозен начин.
Новият анализ, публикуван в „Астрономия и астрофизика“ и базиран на данни от рентгеновия телескоп eROSITA, показва, че Локалният балон не е изолирана кухина, а може да бъде свързан чрез структури или канали от гореща плазма с други мехурчета в галактическата околност, особено с региони на образуване на звезди като региона Скорпион-Кентавър.
Екипът не е открил физически тунел, както бихме могли да си представим, а по-скоро структурна непрекъснатост на газ през обширен регион, чиято форма и свойства сякаш свързват заобикалящата ни среда, с по-отдалечени региони. Това са пътища с ниска плътност, през които горещият газ тече по-лесно. Този „коридор“ не е нито навигационен, нито проходим, но е показателен астрофизичен феномен. Той представлява градиент на плътност и температура в междузвездния газ, продукт на взаимодействието между мехурчета, генерирани от експлозии на свръхнови.
Проучването е идентифицирало рентгенови сигнатури, показващи, че тази структура е съставена от газ, нагрят до милиони градуси, с изключително ниска плътност и възможна непрекъснатост между Локалния мехур и други галактически кухини.
Млечният път, изглежда е съставен от мрежа от кухини, които се докосват и отварят една в друга, подобно на колекция от взаимосвързани космически сапунени мехурчета. Логичният въпрос е защо това откритие е важно. Въпреки че не е междузвездно преминаване, откритието помага да се реконструира енергийната история на нашия регион от галактиката. То предполага, че свръхновите, които са образували Местния мехур, може да са свързали разширяването му със съседните мехурчета. Но също така показва, че има преференциални маршрути за потока на горещ газ през междузвездната среда и, по-важното, че средата на Слънчевата система не е изолирана, а по-скоро е част от динамична мрежа от газови структури. Тези връзки биха могли да обяснят и нередности, открити при изследвания на прах, радиация и магнитни полета в слънчевата среда. Погледнат от земната повърхност, космосът изглежда безшумен. Но пространството около Слънцето е постоянно движеща се среда, изваяна от минали звездни експлозии и оформена от взаимодействието между кухините на горещ газ.
Каналът, идентифициран от eROSITA, не е „тунел“ в стил научна фантастика, но е ключова улика за разбирането как нашата част от галактиката диша и се свързва. И най-вече, той служи като напомняне, че живеем в структура с история, динамика и белези от древни звезди, които са експлодирали много преди да съществува животът на Земята.
