През 1880 година на 4 юни левът става официална българска валута.
Малко след Освобождението на страната, левът е приет за българска парична единица , когато на 4 юни 1880 г. е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети.
Той предвижда фискалното счетоводство да се води в левове, определя количеството злато, сребро или мед в различните монети и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева.
Левът има стойност, приравнена на тази на френския франк.
Левът е паричната единица на България, емитирана от Българската народна банка. Разделя се на 100 стотинки. Името му произхожда от левъ – остаряла форма на думата „лъв“, употребявана през 19 век.
На снимката е изобразена първата българска банкнота от 1 август 1885 г. Това се потвърждава и от серийния номер на банкнотата: №000001.
