Путин ще трябва да приеме бъдеща среща на върха със Зеленски
Руският лидер Владимир Путин няма голям избор пред лицето на ултиматума, поставен от американския президент Доналд Тръмп. Ако не успее да постигне споразумение с Украйна за прекратяване на войната в рамките на 50 дни, Белият дом ще наложи мита на Русия и евентуално икономически санкции на основните ѝ търговски партньори. Путин загуби благоразположението на Тръмп, който обяви доставката на батерии „Пейтриът“ на Украйна, чрез НАТО.
На руския президент ще му се наложи да започне политически преговори с Украйна. Извинението, че Кремъл чака предложение от Киев от втория кръг на преговорите в началото на юни, вече не е достоверно. Всички на Запад разбират, че Москва просто печели време. Руските и украинските преговарящи трябва да се върнат в Истанбул, където досега са се споразумели само за размяна на затворници и трупове и да се справят с най-чувствителните политически аспекти на конфликта. Русия трябва да се откаже от максимализма. Никой сериозен международен играч, дори Китай, никога няма да приеме международно правно признаване на анексирането на украински територии от Русия.
И двете страни ще трябва да направят отстъпки. Путин трябва да се откаже от пълната демилитаризация на Украйна, а украинският лидер Володимир Зеленски трябва да забрави за членство в НАТО. В този контекст Киев би могъл да получи гаранции за сигурност в случай на бъдеща руска агресия. Освен това, Путин ще трябва да приеме бъдеща среща на върха със Зеленски, дори ако тя бъде посредничена от САЩ или Турция.
Изтичане на 50-дневния срок
Както е типично за кремълския лидер, той може да избере административно мълчание. Тоест, да игнорира западните заплахи, да надхвърли границите и да изчерпи 50-дневния срок, без да постигне никакъв напредък към мирно уреждане на конфликта.
Путин би могъл да настоява условията, които е поставил преди година – признаване на анексията, излизане на Украйна от НАТО, отмяна на санкциите, връщане на замразени руски активи и т.н. – да останат непроменени.
Путин е наредил създаването на зона за сигурност в Северна Украйна и е убеден, че рано или късно украинският фронт ще се срине поради хроничен недостиг на войски и нарастващо дезертьорство от вражеските редици. Самите украинци признават, че няма да могат да издържат на изтощителна война още дълго, поради което са заинтересовани от прекратяване на военните действия, опция, подкрепяна и от мнозинството руснаци, според анкетите.
Началникът на Генералния щаб Валери Герасимов направи инспекция на фронта в понеделник, като подчерта успехите, постигнати от войските на военната групировка „Център“ в Донбас, които се опитват да затегнат обсадата около основните украински крепости Славянск, Краматорск, Покровск и Константиновка. Според НАТО Русия е загубила над 100 000 мъже от януари насам и близо 200 на всеки завладян квадратен километър. До юни руснаците бяха превзели близо 600 квадратни километра и възлагат надеждите си на настъплението през юли и август.
Пълен разрив с Тръмп
Малко след пристигането си в Белия Дом Тръмп предложи на Путин много изгодна сделка, което силно раздразни Киев и европейците. В хода на шест телефонни разговора емисарите на Тръмп показаха готовността си да признаят анексирания Кримски полуостров за руска територия, контрол над част от Донбас и Южна Украйна и на практика спряха доставките на оръжие за Киев. Освен това те се изказаха в полза на признаването на интересите за сигурност на Кремъл, спирането на разширяването на НАТО, отварянето на границите, директните полети и инвестициите, и отхвърлиха нови икономически санкции. За Путин обаче всичко това е недостатъчно. Той продължава да настоява за капитулация на Киев. Предпочита война пред печеливш мир. Нуждае се от безусловна победа, която ще превърне цяла Украйна в зона за сигурност между Русия и Атлантическия алианс. Истинските преговори ще започнат едва когато руската армия може да диктува условията си. На Тръмп не му остава друго, освен да формира общ фронт срещу Русия с европейците.
Мита за Китай и Индия
В понеделник Тръмп заплаши Русия с вторични мита, тоест налози върху търговските партньори на Москва, която е била принудена да преориентира износа си към Азия, заради затварянето на европейските пазари. На практика това би означавало мита срещу Китай и Индия, които в момента получават между 70% и 80% от руския износ на петрол, следвани плътно от Турция. Руската икономика, която е на прага на рецесия, според няколко членове на правителството, не може да си позволи да спре производството на въглеводороди, които представляват повече от половината от целия износ.
Източник: La Razón
